— Отидох — продължи мистър Браунлоу след кратко мълчание, — отидох, когато всичко бе свършено, на мястото на — ще употребя наименованието, което хората свободно употребяват, тъй като сега човешката грубост и благоволение му са съвсем безразлични, — отидох на мястото на греховната му любов, решен, че ако опасенията ми се сбъднат, онова нещастно момиче ще има едно сърце и един дом, които да я закрилят и съчувстват. Семейството бе напуснало околността седмица преди това, след като заплатили някои дребни дългове, и си тръгнали нощем. Защо сторили това и къде отишли, никой не можа да ни каже.
Мънкс задиша още по-спокойно и се огледа с тържествуваща усмивка.
— Когато вашият брат — каза мистър Браунлоу, приближавайки стола си до този на събеседника си, — когато вашият брат, слабо, парцаливо, изоставено дете, бе хвърлено на пътя ми от една ръка, по-мощна от случая и когато го спасих от престъпния живот.
— Какво? — възкликна Мънкс.
— Да, аз го прибрах и спасих — повтори мистър Браунлоу, — нали ви казах, че не след дълго разказът ми ще ви заинтересува — аз го прибрах и спасих. Виждам, че хитрият ви съучастник не ви е съобщил името ми. Когато го прибрах и той лежеше след болестта си в къщата ми, силната му прилика с картината, за която споменах, ме порази твърде много. Даже и когато го видях още първия път, мръсен и жалък, в лицето му имаше някакъв бегъл израз, който за мене бе подобно на мигновен поглед от страна на някой стар приятел, мярнал ми се насън. Няма защо да ви разправям, че го отвлякоха от дома ми, преди да бях узнал историята му …
— Как така? — запита бързо Мънкс.
— Това ви е много добре известно.
— На мене!
— Излишно е да отричате — отвърна мистър Браунлоу. — Ще ви докажа, че зная повече от това.
— Вие не… не можете да докажете нищо срещу мене — заекна Мънкс. — Опитайте се да го направите.
— Ще видим — отвърна старият джентълмен с изпитателен поглед. — Загубих момчето и всичките ми усилия да го открия останаха напразни. Майка ви бе умряла и знаех, че ако някой бе в състояние да открие загадката, това можехте да бъдете само вие, и тъй като последния път, когато чух за вас, вие бяхте в имението си в Западноиндийските острови, където бяхте отишли след смъртта на майка си, за да избегнете последиците на безпътния си живот тук, аз се запътих затам. Вие бяхте напуснали мястото няколко месеца преди това и се смяташе, че сте заминали за Лондон, но никой не можа да ми каже къде точно сте отишли. Аз се завърнах. Адвокатите ви не знаеха къде сте се установили на местожителство. Те ми казаха, че се появявате и изчезвате тъй тайнствено, както изобщо винаги вършите това, понякога за дни, а понякога в продължение на месеци, като очевидно посещавате същите тъмни свърталища и дружите със същите долни хора, които са ви били близки още, когато сте били непокорен и необуздан юноша. Омръзнах им непрестанно да ги разпитвам за вас. Скитах из улиците денем и нощем, но до преди два часа всичките ми усилия бяха безплодни и нито за миг не бях успял да ви зърна.
— Е, добре, и сега, като ме виждате, какво от това? — запита Мънкс, като се изправи дръзко. — Измама и фалшификация са високопарни думи — потвърдени, както ви се струва, от въображаемата прилика между някакво си хлапе и любителските драскулки на един умрял. Брат! Та вие дори не знаете дали наистина от тази завеяна девойка се е родил син. Дори това не ви е известно.
— Да, не ми бе известно — отвърна мистър Браунлоу, като също така се изправи, — но през последните две седмици научих всичко. Вие имате брат. Знаете това, а познавате и самия него. Съществувало е завещание, унищожено от майка ви, което при смъртта й ви е открило тайната, както и свързаните с нея облаги. В това завещание се е загатвало за някакво си дете, което се е предполагало, че ще се роди като плод на тази нещастна връзка. Това дете наистина се родило и вие дори сте го срещнали случайно, когато подозренията ви са били събудени за първи път поради приликата му с баща ви. Тогава сте се отправили за месторождението му. А там са съществували доказателства — доказателства, скривани от дълго време — за неговия произход. Вие сте унищожили тези доказателства и сега, според думите ви, отправени към вашия съучастник, евреина, „едничкото доказателство за идентичността на момчето лежи на дъното на реката и старицата, която го е взела от майката, гние в гроба си“. Недостоен син, страхливец, лъжец, ти, който се съвещаваш нощем с крадци и убийци в тъмни стаи, ти, чиито заговори и машинации довлякоха насилствената смърт на тази, която струваше колкото милиони като тебе, ти, който още от люлка тровеше бащиното си сърце и у когото още оттогава покълнаха всички зли страсти, пороци и разврат, докато най-после ти докараха отвратителната болест, която прави от лицето ти огледало на душата ти, ти, Едуард Лифърд, ще продължаваш ли да ми се опълчваш?