— Непременно да изпратиш да ме повикат, ако детето заплаче — каза лекарят, като си слагаше ръкавиците бавно и замислено. — Голяма вероятност има да ни създаде неприятности. Ако е неспокойно, дай му малко кашица. — Той си сложи шапката и като се спря за малко до леглото на път за вратата, прибави: — И на всичко отгоре беше хубаво момиче. Знаеш ли откъде е дошла?
— Доведоха я снощи — отвърна старата жена — по заповед на надзирателя. Намерили я легнала на улицата. Сигурно е изминала доста път, тъй като обувките й бяха станали на парцали. Но откъде е дошла и къде е отивала, никой не знае.
Лекарят се наведе над тялото и вдигна лявата ръка.
— Все същата стара история — каза той, като поклати глава. — Никаква венчална халка. Ех! Лека нощ!
С тези думи лекарят си тръгна за вечеря. А жената, която играеше роля на милосърдна сестра, отпи още веднъж няколко глътки от зелената бутилка, седна на едно ниско столче до огъня и се залови до повива детето.
Какъв прекрасен пример за значението на облеклото представляваше малкият Оливър Туист! Завит в одеялото, което досега беше едничката му покривка, той еднакво би могъл да мине за дете на благородник и на просяк; би било мъчно и за най-високомерния чужд човек да определи истинското му място в обществото. Но сега, повит в старите басмени пелени, пожълтели от дълго употребление, той получи знака и отличието на положението, което едничко му подобаваше — положение на дете, принадлежащо на черковната община, — сираче от приют за скитници и бездомни, чиято смирена участ е тежко робуване — да бъде удряно и блъскано, да води трудния живот на същество, което всички презират и никой не съжалява.
Оливър плачеше силно. Ако би знаял, че е сираче, оставено на нежните грижи на черковни настоятели и надзиратели, той сигурно би плакал още по-гръмогласно.
Глава II
Тук се разказва за растежа, възпитанието и отглеждането на Оливър Туист
През следващите осем или десет месеца Оливър беше жертва на сложна система от подлости и измами. Грижеха се за него по установения ред. Приютските власти съобщиха надлежно на енорийските власти за отчаяното състояние и постоянния глад на сирачето. Енорийските власти запитаха с достойнство приютските власти дали в „къщата“ няма настанена някоя жена, която би била в състояние да осигури на Оливър Туист утехата и храната, от които той така много се нуждае. Приютските власти отговориха със смирение, че такава жена там няма. Като научиха това, енорийските власти великодушно и човеколюбиво решиха, че Оливър трябва да бъде „преотстъпен“ или, с други думи, да го изпратят в един от клоновете на приюта, намиращ се на около три мили от първия, където двадесет или тридесет други подобни младенци, нарушители на закона на бедните, се търкаляха по цял ден върху пода, без да изпитват неудобство от твърде много храна или твърде много дрехи. Там те живееха под майчиния надзор на едно възстаро женско същество. То се грижеше за малките виновници, за които получаваше седем и половина пенса на глава седмично. Със седем и половина пенса седмично можеше да се набави добра храна за едно дете; твърде много можеше да се получи за седем и половина пенса, съвсем достатъчно, за да се претовари стомахът му и да му се причинят болки. Възстарата жена притежаваше мъдрост и опитност. Тя знаеше кое е добро за децата, а също така имаше и твърде изострено съзнание за това, кое е добро за самата нея. Тя присвояваше за собствено ползване по-голямата част от седмично отпуснатата сума, като определяше на подрастващото енорийско поколение една дажба, по-малка дори от първоначално предвидената. По този начин тя успя да отиде по-далеч и от пестеливите енорийски власти, с което доказа дълбочината на опитната си философия.
На всекиго е известна историята на друг един експериментален философ, който създал чудесна подобна теория. Според нея, един кон може да живее, без да яде. Този философ доказал теорията си на практика по такъв блестящ начин, че можал да доведе собствения си кон до положение да яде по една сламка дневно. И сигурно е щял да успее да направи от него наистина здраво и буйно животно; без изобщо да го храни само ако то нямало нещастието да умре двадесет и четири часа преди да получи първата си превъзходна дажба въздух. За нещастие на експерименталната философия на женското същество, на чиято грижа и защита бе поверен Оливър Туист, подобни резултати се получаваха и при провеждане на неговата система. В момента, когато дадено дете съумяваше да поддържа живота си при най-малка възможна дажба от най-слабата възможна храна, все така се случваше по най-извратен начин, че в осем и половина случаи от десет детето или се разболяваше от настинка, или по невнимание падаше в огъня, или пък се задушаваше поради недоглеждане. Във всеки от тези случаи нещастното малко същество обикновено биваше призовавано в друг свят и там то се присъединяваше към родителите си, които никога не би познавало на земята.