Ако търсех и друго доказателство за строго философския характер на поведението на тези двама млади господа в тяхното твърде деликатно положение, веднага бих го намерил в обстоятелството (също така споменато в предишните редове на този разказ), че те изоставиха преследването, щом общото внимание се съсредоточи върху Оливър, като веднага се отправиха към къщи по възможния най-близък път. Но в действителност, подобно на пияници, вместо да съкратят разстоянието, в старанието си да намерят най-правата насока, двете момчета бързо прекосиха цяла мрежа тесни улички и площади и най-после се осмелиха да спрат под нисък и тъмен свод. Като помълча толкова, колкото бе необходимо да си поеме дъх, мастър Бейтс възкликна от радост и удоволствие и избухвайки в неудържим смях, просна се на един праг и се затъркаля в припадък на веселие.
— Какво ти става? — запита Хитреца.
— Ха-ха-ха! — ревеше Чарли Бейтс.
— Я не вдигай врява — сопна му се Хитреца, като се огледа предпазливо наоколо. — Да не би да искаш да те пипнат, глупак такъв?
— Не мога да се сдържа — каза Чарли, — не мога да се сдържа! Като го гледах само как пердашеше напред с такава скорост, как се блъскаше в ъглите и се удряше в железните стълбове, сякаш самият той е от желязо, а пък всъщност аз тичах и виках подире му, с открадната бърсалка в джоба — ох, божичко, божичко. — Със своето въображение мастър Бейтс си припомни случката в твърде силни краски. Като стигна до тази точка, той отново се затъркаля по прага, смеейки се още по-силно от по-рано.
— Какво ще каже Феджин? — запита Хитреца, като се възползува от следващия промеждутък на задъхване от страна на приятеля си, за да му зададе този въпрос.
— Какво? — повтори мастър Бейтс.
— Да, какво? — каза Хитреца.
— Я, та какво би могъл да каже? — зададе си въпрос Чарли, като прекрати веселието си малко нещо внезапно, тъй като държането на Хитреца беше доста необикновено. — Какво би могъл да каже?
Мистър Докинс изсвири продължително с уста, сетне си свали шапката, почеса си главата и кимна три пъти.
— Какво искаш да кажеш с това? — запита го Чарли.
— Тур-рул-ло-ло, туп-туп-тупа-туп — каза Хитреца с лека подигравателна усмивка на интелектуалната си физиономия.
Това беше предназначено за обяснение, но то не бе задоволително. Такова го намери мастър Бейтс и затова пак запита:
— Какво искаш да кажеш?
Хитреца не отговори нищо, той само си сложи отново шапката и като събра в ръка дългите поли на жакета си, турна си езика в бузата, потупа изразително носа си около половин дузина пъти и като се обърна на пети, затътра крака надолу по площада. Мастър Бейтс го последва със замислена физиономия.
Шумът от стъпки по скърцащите стъпала няколко минути подир този разговор сепна веселия джентълмен, който се бе надвесил над огъня с парче варен суджук и малък самун хляб в лявата ръка и джобно ножче в дясната. На пиростията в огнището се виждаше калайдисана тенджера. Когато се извърна и погледна остро изпод гъстите си червени вежди, на бледото му лице се появи злодейска усмивка. Той наведе око към вратата и се ослуша.
— Ха, какво е това? — промърмори евреинът, като промени израза на лицето си. — Само двама? А къде е третият? Не е възможно да им се е случила някаква неприятност. Я чакай!
Стъпките дойдоха по-близо; те стигнаха до площадката. Вратата се отвори и Хитреца и Чарли Бейтс влязоха вътре, като я затвориха след себе си.
Глава XIII
На умния читател биват представени някои нови познайници, относно, които се разправят разни интересни неща, свързани с настоящата повест
— Къде е Оливър? — каза евреинът със заплашителен вид. — Къде е момчето?
Младите крадци хвърлиха такъв поглед на възпитателя си, сякаш се бяха изплашили от яростта му, и се изгледаха смутено един друг. Те обаче не отговориха нищо.