— Какво е станало с момчето? — каза евреинът, като сграбчи Хитреца за яката и изсипа върху му най-ужасни закани. — Отговаряй, иначе ще те удуша!
Заплахите на мистър Феджин звучаха така сериозно, че Чарли Бейтс, който на всяка цена желаеше да бъде там, където е безопасно и който смяташе за твърде вероятно, че ще дойде и неговият ред да бъде удушен, падна на колене и нададе висок и продължителен вой — нещо средно между мученето на бесен бик и звука на тромпет.
— Ще отговориш ли? — гърмеше евреинът, като разтърсваше Хитреца така силно, че беше наистина чудно как той все още можеше да стои облечен в големия си жакет.
— Е, пипнаха го фантетата и толкова — каза сърдито Хитреца. — Хайде, пусни ме сега! — И като се изви ловко, той се измъкна с едно движение от големия си жакет, и го остави в ръцете на евреина. После грабна вилицата за пържене и я заби в жилетката на веселия стар джентълмен. Ако бе сполучил в това, което възнамеряваше, веселието на стария джентълмен хубавичко щеше да се прекрати.
При това нападение евреинът отскочи назад с по-голяма ловкост, отколкото можеше да се очаква от човек с неговия донейде хром изглед. После, като сграбчи бирена бутилка, той се приготви да я захвърли върху главата на нападателя. Но в това време Чарли Бейтс отвлече вниманието му с наистина ужасен рев, така че старият евреин промени посоката и запрати бутилката право към коленичилия млад джентълмен.
— Ха, каква е тази дандания! — изръмжа груб глас. — Кой ме замери? Добре, че ме улучи само бирата, а не и бутилката, иначе щях да ви дам да разберете. Бих могъл да се сетя, че само един дяволски богат, проклет евреин може да си позволи да разлива нещо друго освен вода — пък и той не би го направил, ако не го биваше в кражбите. За какво е всичко това, Феджин? Дявол да го вземе, цялата ми кърпа около врата е опръскана с бира! Влез, проклета гадино. Защо стоиш вън, да не би да се срамуваш от господаря си? Влез!
Човекът, който изръмжа тези думи, имаше едра снага и изглеждаше на около тридесет и пет години. Беше облечен в чер плюшен жакет, много мръсни и дрипави бричове, високи навървени обуща и сиви памучни чорапи, под които се очертаваха яки крака, с големи, издути прасци — този вид крака, които в подобен костюм винаги изглеждат, че им липсва нещо, ако около тях не са намотани вериги, които да ги разкрасяват. На главата си имаше кафява шапка, а около врата си мръсна копринена кърпа, с чиито оръфани краища сега избърса плисналата се по лицето му бира. След като направи това, той разкри широко, грубо лице, с брада, небръсната от три дни, и две свирепи очи, едното от които бе така оцветено, че по него веднага се забелязваха следите от скорошен удар.
— Влез, чуваш ли? — изкряска този приятен грубиян. Бяло рунтаво куче с издраскана на двадесет места муцуна влезе дебнешком в стаята.
— Защо не влезе по-рано? — каза човекът. — Взел си нещо много да ми се надуваш пред хора! Лягай долу!
Тази заповед бе придружена от ритник, който запрати кучето на другия край на стаята. То обаче изглеждаше свикнало с подобно отнасяне, тъй като се сви кротко в един ъгъл, без да издаде някакъв звук. Като запремига с болните си очи двадесет пъти в минута, кучето се зае да оглежда стаята.
— Какви са тези работи? Мъчиш момчетата, а, алчен, дърт мошенико? — каза човекът, като седна. — Чудя се, че не са те убили! Ако аз бях на тяхно място, непременно бих го направил. Ако ти бях чирак, отдавна бих ти видял работата, а сетне — не, не бих те продал, тъй като не струваш за нищо, освен да те сложи човек в някаква стъкленица като образец на грозотия, само че лошото е, дето не се произвеждат такива големи стъкленици.
— Полека, полека! Мистър Сайкс — каза разтреперан евреинът, — не приказвай така високо.
— Няма какво да ми любезничиш — отвърна грубиянинът, — когато се държиш така, винаги вкарваш човека в беля. Знаеш много добре името ми, така че ме наричай с него. Няма да го посрамя, когато му дойде времето.
— Добре, добре тогава, Бил Сайкс — каза евреинът с унизително смирение. — Изглеждаш ми в лошо настроение, Бил.
— Може и така да е — отвърна Сайкс. — Но, струва ми се, че и твоето настроение не е по-добро, освен, ако хвърлянето на бирени бутилки за тебе не е израз на ярост, също, както когато плещиш и …
— Да не би да си полудял? — каза евреинът, като го дръпна за ръкава и посочи към момчетата.
Мистър Сайкс се задоволи да завърже въображаем възел под лявото си ухо и да наведе глава над дясното рамо. Това беше пантомима, която евреинът изглежда разбра отлично. После Сайкс си поиска ракия, като стори това с жаргона, с който изобилстваха приказките му и който би бил неразбираем, ако го предадяхме тук.