— Чакай малко, мила — каза евреинът, като извади малка покрита кошница. — Дръж това в едната си ръка. Така ще бъде по-прилично.
— Нека да държи и един ключ в другата ръка, Феджин — каза Сайкс, — всичко ще изглежда като истинско.
— Да, да, мила, така е — каза евреинът, като окачи един голям ключ на показалеца на дясната й ръка. — Ето, чудесно! Наистина чудесно, миличка! — каза евреинът, като потриваше ръце.
— О, клетият ми брат! Горкото ми, миличко, сладко, невинно братче! — възкликна Нанси, като избухна в сълзи и закърши отчаяно ръце. — Какво ли е станало с него! Къде ли са го завели! Имайте милост и ми кажете какво са сторили на милото детенце, господа. Моля ви се, господа, моля ви се!
Като изрече тези думи с най-печален и съкрушителен глас, за безкрайно удоволствие на слушателите си, мис Нанси се спря, намигна на компанията, кимна им с усмивка и изчезна.
— A-а, умно момиче си е тя, милички — каза евреинът, като се обърна към младите си приятели и поклати тържествено глава, сякаш ги подканваше да следват блестящия пример, който току-що бяха видели.
— Прави чест на своя пол — добави мистър Сайкс, като си напълни чашата и удари масата с огромния си юмрук. — Да пием за нейно здраве и с пожелание всички да приличат на нея.
Докато тези и други подобни похвали се сипеха по адрес на способната Нанси, тази млада дама се отправи за участъка. Скоро тя пристигна благополучно там, малко нещо смутена от това, че бе вървяла по улицата сама и незащитена.
Като влезе от задния вход, тя почука леко с ключа на вратата на една от килиите и се заслуша. Отвътре не се чуваше никакъв звук, затова тя се изкашля и отново се ослуша. Все още не се получи никакъв отговор, така че тя заговори.
— Ноли, миличък — продължи Нанси с нежен глас, — Ноли?
Вътре нямаше никой друг освен един мизерен престъпник без обувки, който бе затворен, защото свирел на флейта из улиците, и след като доказали вината му срещу обществото, мистър Фанг справедливо го осъдил да престои месец в изправителния дом, като направил подходящата и духовита забележка, че понеже дробовете му са твърде мощни, по-добре е да употреби силата им в работилницата на изправителния дом, отколкото в свирене на флейта. Подсъдимият не отговорил нищо, тъй като оплаквал на ума си флейтата, която била конфискувана за обществено ползване. Нанси приближи до следващата килия и почука.
— Е, какво има! — извика слаб и немощен глас.
— Има ли там едно малко момче? — запита Нанси, като предварително въздъхна.
— Не — отвърна гласът, — пази боже.
Това беше скитник на шестдесет и пет години, който бе затворен за това, че не бе свирил на флейта, или, с други думи, за това, че бе просил из улиците, без да прави нищо за препитанието си. В следващата килия имаше друг човек, когото щяха да пращат в същия изправителен дом за това, че продавал тенекиени тенджери без позволително, с която дейност наистина вършел нещо за препитанието си.
Но тъй като никой от тези престъпници не отговаряше на името Оливър, нито пък знаеше нещо за него, Нанси отиде право при дебелия полицай с жилетката на резки и с най-жални ридания и въздишки, чийто ефект подсилваше с ловко и навременно размахване на ключа и кошницата, поиска да освободят собственото й мило братче.
— Той не е при мене, мила — каза старият човек.
— Тогава къде е? — изписка Нанси разтревожена.
— Ами господинът го взе — отвърна полицаят.
— Кой господин? О, боже господи! Какъв господин? — възкликна Нанси.
В отговор на тези несвързани въпроси възрастният човек уведоми силно развълнуваната сестра, че Оливър припаднал в съдебната зала и бил оправдан поради това, че един свидетел доказал как кражбата била извършена от друго момче, което не заловили. След това пострадалият джентълмен го отвел безчувствен в собствения си дом, относно което човекът можа да каже само това, че се намира някъде в Пентонвил, тъй като чул да споменават това име на кочияша.
В състояние на ужасно съмнение и несигурност, дълбоко обезпокоена, младата дама се отправи със залитане към портата, а сетне, като ускори стъпките си и затича бързо, тя се отправи към дома на евреина по най-сложния и заобиколен път, който можа да й дойде на ума.
Веднага щом чу разказа й, мистър Бил Сайкс повика бързо бялото куче и като си сложи шапката, излезе тичешком, без да губи време да си вземе сбогом с компанията.
— Непременно трябва да узнаем къде е сега Оливър, милички. Необходимо е да го намерим на всяка цена — каза евреинът силно възбуден. — Чарли, дебни, обикаляй, докато ми донесеш някакви новини за него! Нанси, мила, наложително е да го намерим. Разчитам на тебе, миличка — на тебе и на Хитреца! Чакайте, чакайте — прибави евреинът, като отключи с разтреперана ръка едно чекмедже. — Ето ви пари, милички. Тази вечер затварям дюкяна. Знаете къде можете да ме намерите! Не оставайте тук нито за миг. Нито за миг, милички!