— Дръж кучето, Бил! — извика Нанси и се спусна да затвори вратата, когато евреинът и двамата му възпитаници изтичаха подир Оливър. — Дръж кучето, ще разкъса на парчета момчето.
— Така му се пада! — изрева Сайкс, като се мъчеше да се освободи от ръцете на девойката. — Махай се от мене, иначе ще ти пръсна главата в стената.
— Това не ме интересува, Бил, не ме интересува — пищеше девойката и се бореше яростно с мъжа. — Можеш да ме убиеш, но няма да оставя детето да бъде разкъсано от кучето.
— А, така ли! — каза Сайкс и скръцна със зъби. — Ако не се махнеш веднага, ще те убия.
Разбойникът блъсна девойката от себе си и я запрати на другия край на стената точно когато евреинът и двете момчета се завърнаха, влачейки със себе си Оливър.
— Какво става тук! — каза Феджин и се огледа.
— Струва ми се, че девойката е полудяла — отвърна му диво Сайкс.
— Не, не е полудяла — каза Нанси, бледа и задъхана от боричкането. — Не, Феджин, не е полудяла, бъди сигурен в това.
— Тогава стой мирно — каза евреинът със заплашителен поглед.
— Няма да стоя мирно — отговори Нанси с много висок глас. — Е, как ти харесва това?
Мистър Феджин бе добре запознат с държането и навиците на тази част от обществото, към което се числеше Нанси, така че беше сигурен колко неблагоразумно би било да продължава разговора с нея в настоящия момент. И за да отклони вниманието на компанията, той се обърна към Оливър.
— Значи ти искаш да избягаш, миличък, така ли? — каза евреинът, като взе една дебела и чепата тояга от ъгъла до огнището. — Е?
Оливър не отговори нищо. Той само наблюдаваше движенията на евреина и дишаше тежко.
— Търсеше помощ, викаше полицията, така ли? — подиграваше се евреинът, като дръпна момчето за ръката. — Ще те отучим от това, млади ми господинчо.
Евреинът нанесе с тоягата силен удар по раменете на Оливър и я вдигна втори път, когато девойката се втурна напред и я измъкна от ръката му. Тя я захвърли в огъня с такава сила, че няколко от горящите въглени се разхвърчаха из стаята.
— Не мога да стоя и да гледам какво правиш, Феджин — извика Нанси. — Хванал си момчето, какво повече ти трябва? Остави го на мира, остави го на мира, казвам ти, иначе такива белези ще оставя по някой от вас, че ще ме окачат на бесилката, преди да ми е дошло времето.
Като изрече тази закана, девойката тропна силно с крак по пода. Със стиснати устни и свити юмруци тя изгледа последователно евреина и другия разбойник, а лицето й бе побледняло от постепенно натрупвалата се в гърдите й ярост.
— Я виж ти, Нанси! — каза евреинът с глас, в който звучеше утешение, след като той и мистър Сайкс се изгледаха разтревожено. — Тази вечер ти си по-духовита от всякога. Xa-ха, миличка, играеш просто чудесно.
— Играя, така ли! — възкликна девойката. — Внимавай да не прекаля в играта. Ако го сторя, толкова по-зле за тебе, Феджин. Така че, казвам ти го навреме — пази се от мене.
Има нещо в една разярена жена, особено, когато към другите си страсти тя прибавя и неудържимия напор на безразсъдността и отчаянието, което малцина мъже биха желали да разпалят. Евреинът видя колко безнадеждно ще е, ако се преструва, че не разбира искреността на Нансиния гняв, и като отстъпи несъзнателно няколко крачки назад, хвърли полуумолителен-полубоязлив поглед към Сайкс, сякаш искаше да му загатне, че е най-подходящо той да продължи разговора.
Подбуден от тази няма молба, както навярно и от съзнанието, че да вразуми мис Нанси, е въпрос на личната му гордост и влияние, Сайкс избълва около двадесетина клетви и закани, като стори това с такава бързина, която прави истинска чест на богатите му езикови възможности. Но понеже те не произведоха никакво видимо впечатление върху обекта, срещу когото бяха отправени, той прибягна към по-съществени аргументи.
— Какво искаш да кажеш с това? — запита я той, като придружи въпроса си с ужасна клетва. — Какво искаш да кажеш, а? Искаш да ме изгориш, така ли? Знаеш ли коя си и каква си?
— Да, да, зная го много добре — отвърна девойката, като се изсмя истерично и поклати глава със зле престорено безразличие.
— Е добре, тогава си дръж езика — изръмжа Сайкс по същия начин, както имаше обичай да се обръща към кучето, — иначе за дългичко ще те усмиря.
Девойката се изсмя отново, дори още по-невъздържано от по-рано. А сетне, като хвърли бърз поглед към Сайкс, извърна настрани лицето си и захапа устната си, докато потече кръв.
— Много ти прилича да ми играеш роля на човеколюбива и благородна жена! — прибави Сайкс, като я изгледа презрително. — Тъкмо подходяща защитничка на детето, както го наричаш!