— Такава съм и господ да ми е на помощ! — извика разгорещено девойката. — Бих предпочела да бях пукнала на улицата или да бях сменила мястото си с онези, край които минахме така близо тази вечер, отколкото да помогна да го доведете тук. От тази вечер нататък той ще стане крадец, лъжец, дявол — всичко, което е най-лошо. Не е ли това достатъчно за онзи дъртак, ами на всичко отгоре го бие?
— Стига, стига, Сайкс — обърна се укорително евреинът към разбойника и посочи с глава към момчетата, които наблюдаваха всичко най-внимателно. — Трябва да си говорим учтиво. Бил, учтиво.
— Да си говорим учтиво! — извика девойката, чиято ярост беше просто страшна за гледане. — Да си говорим учтиво, злодей такъв! Да, ти заслужаваш да ти говоря учтиво. Аз крадях за тебе, когато бях дете, на половината на възрастта на това тук! — каза тя, като посочи Оливър. — Същата служба изпълнявам и сега, ето вече цели двадесет години. Нима не знаеш това? Говори! Не го ли знаеш?
— Така, така — каза евреинът, като се опитваше да я усмири. — Но и тъй да е, това е препитанието ти.
— Да, право е! — отвърна девойката, като не изричаше думите си, а ги изливаше в продължителен гневен писък. — Това е препитанието ми, а студените, влажни, мръсни улици са моят дом. И ти беше злодеят, който отдавна ме прати там, и ще ме държиш там, ден и нощ, докато умра!
— Ако кажеш още нещо — прекъсна я евреинът, раздразнен от укорите й, — ще ти сторя още по-голямо зло!
Девойката не каза нищо повече, но като заскуба коса и задърпа роклята си в припадък на неудържимо вълнение, тя така стремително се впусна към евреина, че навярно би оставила неизлечими следи на отмъщение върху му, ако Сайкс не бе хванал навреме китките й. Тя направи няколко напразни усилия да се бори с него и припадна.
— Сега вече е добре — каза Сайкс, като я положи легнала в един ъгъл. — Удивително силна е в ръцете, когато я прихване така.
Евреинът изтри челото си и се усмихна, сякаш облекчен, че неприятната случка се бе свършила. Но нито той, нито Сайкс, нито кучето, нито пък момчетата сметнаха това за нещо повече от обикновена случка, присъща на занаята им.
— Това е най-лошото, когато трябва да се работи с жени — каза евреинът и сложи тоягата на мястото й. — Но те са умни, и в нашата работа не може без тях. Чарли, покажи на Оливър къде да си легне.
— Смятам, че утре не ще е необходимо да носи празничния си костюм, нали, Феджин? — запита Чарли Бейтс.
— Разбира се, че не — каза евреинът, като отвърна на усмивката, с която Чарли бе задал въпроса си.
Мастър Бейтс, явно зарадван от задължението си, взе свещта и отведе Оливър в съседната кухня, където имаше две-три легла, на които бе спал по-рано. И като на няколко пъти избухна в неудържим смях, той извади съвсем същите дрехи, които Оливър с такава радост бе съблякъл у мистър Браунлоу. Евреинът, на когото ги бяха продали, съвсем случайно ги бе показал на Феджин и това беше първата улика, по която можаха да открият местонахождението му.
— Смъкни си новия костюм — каза Чарли — и аз ще го дам на Феджин да ти го пази. Каква хубава смешка!
Клетият Оливър го послуша неохотно. Мастър Бейтс сви дрехите под мишница и излезе от стаята, като остави Оливър в тъмното и заключи вратата подире си.
Шумът от смеха на Чарли и гласът на мис Бетси, която пристигна тъкмо навреме, за да полее с вода приятелката си и да допринесе с други женски услуги за свестяването й, биха държали будни много хора при по-щастливи обстоятелства от тези, сред които бе поставен Оливър. Но той беше болен и изморен и скоро заспа дълбоко.
Глава XVII
Участта на Оливър продължава да бъде нерадостна. Тя довежда в Лондон един велик човек, който ще очерни името му
Във всички хубави жестоки мелодрами обичаят е трагичните и комичните сцени да се представят една подир друга подобно на белите и червените пластове в един бут шунка. Героят се отпуща върху сламеното си легло, окован във вериги и притиснат от нещастия, а в следната сцена верният му оръженосец, който не знае нищо за съдбата на господаря си, развеселява публиката с някаква комична песен. С разтуптени сърца, ние наблюдаваме героинята в прегръдката на някакъв горд и безмилостен барон; животът и честта й са в опасност и тя изважда кама, за да спаси едното с цената на другото. И тъкмо когато напрежението става най-силно, чува се някакво изсвирване и веднага сме пренесени в голямата зала на замъка, където сивокос иконом пее някакви смешни песни заедно с група още по-смешни васали, и всички се веселят и забавляват безкрайно.