— Не е възможно, сър. Не е възможно — каза енергично старата жена.
— Казвам ви, че е такъв — възрази мистър Браунлоу. — Как тъй смятате, че не е възможно? Току-що чухме историята му още от самото му раждане и узнахме, че през целия си живот е бил същински малък злодей.
— Никога не ще ви повярвам това, сър — отвърна твърдо старата жена. — Никога!
— Вие старите жени не вярвате на никого освен на разни измамници и лекари и на глупави романи — изръмжа мистър Гримуиг. — Знаех си го от самото начало. Защо не се вслушахте в съвета ми още тогава? Щяхте да го сторите, ако не бе болен от треска, нали? Той ви беше интересен, нали? Интересен! Ха! — И мистър Гримуиг взе да разбутва енергично огъня.
— Той беше миличко, признателно, добро дете, сър — отвърна с възмущение мисис Бедуин. — Аз познавам кое дете какво е, сър. Да, от четиридесет години ги познавам и хора, които не могат да кажат същото за себе си, по-добре ще направят да не говорят за деца. Това е моето мнение!
Това беше хубав удар, отправен към мистър Гримуиг, който бе ерген. Тъй като той не предизвика нищо освен усмивка от негова страна, старата жена тръсна глава и си поглади престилката в знак на това, че се готви да каже още нещо, когато мистър Браунлоу я прекъсна.
— Тишина! — каза старият джентълмен, като се преструваше на ядосан. — Никога да не съм чул името на това момче. Повиках ви, за да ви кажа това. Никога. Никога, в никакъв случай, добре да запомните! Можете да напуснете стаята, мисис Бедуин. И помнете какво ви казах! Говоря съвсем сериозно!
Тази вечер у мистър Браунлоу всички бяха опечалени.
Оливъровото сърце се свиваше, когато си мислеше за добрите си и благородни приятели. Добре беше, че не можа да чуе какво им бяха разправили за него, иначе това съвсем би го сломило.
Глава XVIII
Как прекарваше времето си Оливър в облагородяващото присъствие на добродетелните си приятели
Около обяд на следния ден, когато Хитреца и мастър Бейтс бяха излезли по обичайната си работа, мистър Феджин се възползува от случая да прочете на Оливър проповед върху неблагодарността. Той му изтъкна, че е проявил истинска непризнателност, като умишлено е напуснал добрите си приятели и още повече като се е опитал отново да избяга от тях, след като са преживели толкова безпокойства и са изразходвали толкова средства да го намерят. Мистър Феджин особено наблегна на обстоятелството, че е прибрал Оливър и се е грижил за него, че без навременната му помощ момчето би загинало от глад. И той му разправи печалната и трогателна история на един момък, за когото в своето човеколюбие той се бил грижил при подобни обстоятелства, но който се показал недостоен за доверието му и като проявил желание да сътрудничи на полицията, за нещастие стигнал дотам, че едно утро го обесили в Оулд Бейли. Мистър Феджин не скри собственото си участие в това нещастие и само оплакваше със сълзи на очи недостойното поведение на въпросния младеж, което бе станало причина той да се окаже жертва на известни показания в полза на съдебното преследване, които, макар и не напълно верни, са били необходими за безопасността на мистър Феджин и неколцина отбрани негови приятели. Мистър Феджин завърши, като нарисува твърде неприятна картина, представляваща неудобствата на бесенето. Сетне с много приятелско чувство и вежливост той изрази искрените си надежди, че никога не ще му се наложи да подложи Оливър Туист на тази неприятна операция.
Кръвта на малкия Оливър Туист застиваше в жилите му, докато слушаше думите на евреина. Той не разбираше напълно изразените в тях мрачни заплахи. Момчето вече знаеше, че дори и правосъдието може да сложи невинните наред с виновните, когато едните случайно се намират в близост с другите. Като си припомняше за пререканията между Феджин и мистър Сайкс, той сметна, че старият евреин бе способен да обмисли и приведе в изпълнение планове за погубването на прекалено приказливи хора или такива, които му са неудобни поради това, че знаят твърде много неща. В разговорите му със Сайкс имаше доста загатвания за подобни заговори в миналото. Момчето вдигна плахо очи и като срещна пронизителния поглед на евреина, то почувствува, че предпазливият стар човек забелязваше и се радваше на пребледнялото му лице и разтреперани крайници.
Като се усмихваше отвратително, евреинът погали Оливър по главата и му каза, че ако си мълчи и се залови прилежно за работа, все още има възможност да останат добри приятели. Сетне взе шапката си, загърна се в стара, нашарена с кръпки връхна дреха, и излезе, като заключи вратата след себе си.