— Такъв съм — повтори Хитреца. — Такъв е и Чарли. Такъв е и Феджин. Такава е и Нанси. Такава е и Бетси. Такива сме всички, даже и кучето. И то е най-ловкото от всички ни!
— И е най-малко склонно да издава другите — прибави Чарли Бейтс.
— Ако попадне на свидетелската скамейка, няма даже да излае, от страх да не издаде нещо. Няма гък да каже, дори да го вържеш там и да го държиш две седмици без папане — каза Хитреца.
— Точно така — потвърди Чарли.
— Особено куче е то. Дори не гледа свирепо, когато някой чужд човек се смее или пее в негово присъствие! — продължи Хитреца. — Пък и не лае, когато чуе да се свири на цигулка! А и не мрази кучетата, които не са от неговата порода! О, не, съвсем не!
— Истински християнин! — заяви Чарли.
Това беше казано само като възхвала за способностите на кучето, но то беше подходяща забележка и в друг един смисъл, макар и мастър Бейтс да не го съзнава. Съществуват много господа и дами, които претендират, че са истински християни, а между тях и кучето на мистър Сайкс има много общи точки.
— Тъй, тъй — каза Хитреца, като се върна към започналия разговор, — но тази работа няма нищо общо с това зелено хлапе тук.
— Ни най-малко — съгласи се Чарли. — Защо не станеш и ти ученик на Феджин, Оливър?
— И не си натрупаш състояние? — прибави Хитреца, като се ухили.
— И не си създадеш възможност да се оттеглиш и станеш рентиер, както възнамерявам да направя аз след четири високосни години — каза Чарли Бейтс.
— Защото не ми харесва — възрази плахо Оливър. — Бих желал да ме оставят да си вървя. Така бих желал да се махна.
— Феджин обаче не би желал — каза Чарли.
Оливър знаеше това твърде добре, но като смяташе, че може би е опасно да изрази по-открито мислите си, той само въздъхна и продължи да лъска обувките.
— Да се махнеш ли! — възкликна Хитреца. — Нямаш ли достатъчно дух? Къде ти е гордостта? Би ли предпочел да зависиш от приятелите си?
— Та това е недостойно! — каза мастър Бейтс, като извади две-три копринени кърпички от джоба си и ги захвърли в долапа.
— Никога не бих могъл да постъпя така — заяви Хитреца с високомерно презрение.
— Да, обаче можеш да изоставиш приятелите си и да ги принудиш да търпят наказание за собствените ти постъпки — каза Оливър с полуусмивка.
— Ха, та това бе сторено само от уважение към Феджин, тъй като фантетата знаят, че работим заедно, а ако не бяхме си плюли на петите, можехме да го вкараме в беля. Това беше съображението ни, нали, Чарли?
Мастър Бейтс кимна утвърдително и се готвеше да каже нещо, но изведнъж си спомни за Оливъровото бягство и така се разсмя, че пушекът, който беше вдъхнал, влезе в гърлото му и така го задави, че в продължение на пет минути той кашля и тропа с крака.
— Я виж! — подкани го Хитреца, като извади цяла шепа шилинги и половин пени. — Това се казва весел живот! Има ли значение как ги получаваш? Там, откъдето дойдоха, има много повече. Не ти харесва, а? Ох, глупчо, глупчо!
— Лоша работа е това, нали, Оливър? — запита го Чарли Бейтс. — Някой ден ще го разлюлеят, нали?
— Не разбирам какво значи това — отвърна Оливър.
— Нещо подобно, приятелче — каза Чарли. И докато говореше, мастър Бейтс хвана единия край на околовратната си кърпа и както я държеше права във въздуха, отпусна глава на рамото си, издаде един особен звук през зъбите си. С тази пантомима той искаше да покаже, че разлюляване и обесване са едно и също.
— Точно това значи — каза Чарли. — Я го гледай как се пули, Джек! Никога не съм виждал такава богородичка като това момче. Просто ще ме накара да се пукна от смях. — И като се насмя отново до насита, мастър Бейтс взе пак лулата си със сълзи на очи.
— Зле си възпитан — каза Хитреца и с доволство огледа обущата си, след като Оливър ги бе лъснал. — Феджин или ще направи много нещо от тебе, или ти ще си първият му възпитаник, който ще се окаже недоходен. Най-добре ще е да започнеш още отсега, тъй като и без това ще влезеш в нашия занаят, преди да се усетиш. А така само губиш време, Оливър.
Мастър Бейтс подкрепи тези съвети с някои собствени нравствени напътствия. След като ги изчерпа, той и приятелят му мистър Докинс се заловиха най-картинно да му описват безбройните удоволствия, с които бе изпълнен животът им. С най-различни намеци те му дадоха да разбере, че най-добре би било да спечели благоволението на Феджин без никакво бавене, като стори това по същия начин, както бяха постъпили на времето и те.
— И винаги да ти е в главата, Ноли — каза Хитреца, когато чуха евреинът да отключва вратата горе, — винаги да ти е в главата, че ако ти не спипваш изтривалки и цъ-качи…