— Има ли смисъл да употребяваш такива думи? — намеси се мастър Бейтс. — Той не разбира какво искаш да кажеш.
— Ако ти не спипваш носни кърпи и часовници — каза Хитреца, като нагоди приказките си така, че да ги разбере Оливър, — това ще стори някой друг вместо тебе и човекът, който ги губи, пак ще си изпати, а ще спечели онзи, който ги пипне — пък ти имаш точно толкова право, колкото който и да било друг.
— Разбира се, че е така, разбира се! — каза евреинът, който бе влязъл, без Оливър да го усети. — Работата е съвсем ясна, миличък, съвсем ясна. Хитреца е напълно прав. Ха-ха-ха! Той отлично разбира нравствените принципи на занаята си.
Старият човек потриваше весело ръце, докато потвърждаваше с тези свои думи правотата в разсъжденията на Хитреца, и тържествуваше от радост пред способностите на ученика си.
Разговорът спря дотук, тъй като евреинът се придружаваше от мис Бетси и от господин, когото Оливър не бе виждал никога по-рано, но, към когото Хитреца се обърна с името Том Чилтинг. Той се бе поспрял на стълбите да размени някои любезности с дамата и след това се яви пред останалите.
Мистър Чилтинг бе по-възрастен от Хитреца и навярно имаше осемнадесет години, но той се държеше към този джентълмен с известна почит, която показваше, че по отношение на даровитост и професионални постижения се чувствува малко по-далеч от него. Той имаше малки святкащи очи и белязано от шарка лице; носеше кожена шапка, тъмен плюшен сюртук, измазнени памучни панталони и престилка. Искрено казано, облеклото му беше доста вехто, но той се извини на компанията, като заяви, че е излязъл от пандиза само преди час и тъй като в продължение на шест седмици е носил формено облекло, не е имал възможност да отдели внимание на цивилните си дрехи. Мистър Чилтинг прибави, при това доста ядосано, че новата система, която имат там да дезинфекцират дрехите, е същинско нарушение на конституцията, тъй като по този начин по тях се появяват дупки от изгаряне. Той беше на мнение, че същото може да се каже и за остригването на косите, което считаше за крайно незаконно. Мистър Чилтинг завърши разсъжденията си, като заяви, че в продължение на четиридесет и два тежки работни дни не е куснал капчица алкохол и се чувствува сух като нажежен камък.
— Откъде предполагаш, че идва този господин, Оливър? — запита евреинът ухилено, когато другите момчета сложиха стъкло с ракия на масата.
— Не… не знам, сър — отвърна Оливър.
— Кой е този? — запита Том Чилтинг, като хвърли презрителен поглед на Оливър.
— Един мой млад приятел — заяви евреинът.
— В такъв случай е голям късметлия — каза младият човек и хвърли многозначителен поглед към Феджин. — Няма значение откъде идвам, младежо, хващам се на бас, че и ти скоро ще се намериш там!
Момчетата се изсмяха на тази шега и след като размениха още няколко шеги по този повод, те си пошепнаха нещо с Феджин и притеглиха столовете си до огъня. Евреинът каза на Оливър да седне при него и поведе разговор върху тези въпроси, които биха били най-интересни за слушателите му. Те се отнасяха до изгодността на занаята им, за способностите на Хитреца, за обичливия характер на Чарли Бейтс и за собствената му щедрост. Най-после тези теми се изчерпаха. И тъй като мистър Чилтинг се почувствува изморен (престояването в изправителния дом не може да не се окаже изтощително, след като човек полежи там една-две седмици), мис Бетси си отиде, за да може компанията да се прибере за почивка.
От този ден нататък рядко оставяха Оливър сам. Почти през всичкото време той биваше с двете момчета, които всеки ден играеха с евреина на старата игра. Мистър Феджин най-добре знаеше дали вършеха тази работа за собственото си усъвършенстване, или пък за Оливъровото. Понякога старият човек им разправяше за най-различни обири, които бе предприемал на млади години, като примесваше в разказите толкова смешни и любопитни неща, че Оливър не можеше да се сдържи да не се разсмее от все сърце, като по този начин показваше колко го забавлява това, въпреки всички други негови чувства.
Накъсо, коварният стар евреин държеше момчето в лапите си. Като го държа известно време в усамотение, той го подготви да предпочита чието и да било общество пред собствените си мисли в това мрачно място и сега бавно наливаше в душата му отровата, с която се надяваше да я очерни и зацапа завинаги.
Глава XIX
Обмислянето на един забележителен план
Беше хладна, влажна, ветровита вечер. Евреинът загъна плътно връхната си дреха около съсухрената си снага и като вдигна яка над ушите си, колкото можеше по-високо, за да закрие долната част на лицето си, се измъкна из дупката си. После се спря на прага, за да заключат вратата, да окачат отвътре веригата й, и се ослуша, докато момчетата се погрижиха всичко да е в изправност. След като стъпките им се отдалечиха, той забърза крадешком по улицата.