Къщата, в която бяха довели Оливър, се намираше близо до Уайтчапел. Евреинът се поспря за миг на ъгъла на улицата и като се огледа подозрително наоколо, пресече пътя и тръгна по посока на Спиталфийлдз.
Калта лежеше дебело напластена върху камъните, а над улицата се бе спуснала черна мъгла. Дъждът валеше бавно, всичко изглеждаше влажно и лепкаво на пипане. Нощта бе точно такава, каквато подхождаше на евреина. Като пристъпваше крадливо напред и се промъкваше под завета на стените и входовете, отвратителният стар човек приличаше на някакво гадно влечуго, родено в тинята и мрака, през които се движеше, плъзнало през нощта да си търси някаква богата плячка за храна.
Той продължаваше да върви през много извити и тесни улички, докато стигна Бетнъл Грийн. После изведнъж кривна наляво и скоро се намери в мрежа от грозни и мръсни улици, изобилстващи в този гъсто населен квартал.
Очевидно евреинът бе добре запознат с местата, из които минаваше, така че не го плашеше нито тъмната нощ, нито заплетеността на пътя. Той премина още няколко улици и пътеки и най-после сви в една, осветена от единствена лампа на по-отдалечения край. Сетне почука на вратата на една къща и се качи горе, след като размени няколко тихо промърморени думи с лицето, което му отвори.
Чу се кучешко ръмжене, когато натисна дръжката на вратата и един мъжки глас запита кой идва.
— Само аз, Бил, само аз, миличък — каза евреинът и надзърна вътре.
— Покажи си тогава мутрата — каза Сайкс. — Лягай долу, глупава гадино! Не познаваш ли дявола, когато е облечен във връхна дреха?
Очевидно животното се бе заблудило от горната дреха на евреина, защото когато старият човек я разкопча и хвърли върху облегалото на един стол, то се оттегли в ъгъла, от който се бе надигнало и завъртя опашка, за да покаже, че е толкова доволно, доколкото нравът му позволява това.
— Е! — каза Сайкс.
— Е, приятелю — каза и евреинът. — Ах! Нанси.
Последните думи бяха изказани с толкова боязън, колкото бе необходимо, за да се разбере, че старецът не беше сигурен как ще го посрещнат, тъй като мистър Феджин и младата му познайница не се бяха срещали от деня, когато тя се бе намесила в защита на Оливър. Но ако той имаше известни съмнения относно този въпрос, сега те се разпръснаха от държането на младата дама. Тя свали нозе от решетката на камината, бутна назад стола си и покани Феджин да доближи своя, без да каже нито дума повече.
— Голям студ, Нанси, миличка — рече евринът, докато грееше костеливите си ръце на огъня. — Просто цял ме пронизва — прибави старият човек, като докосна гърдите си.
— Ако пронизва и твоето сърце, то студът действително трябва да реже като с нож — каза мистър Сайкс. — Дай му да пие нещо, Нанси. Бързай, дявол да те вземе! Просто се поболявам, като гледам този дърт скелет как трепере. Също като някакъв грозен призрак, току-що изскочил от гроба си.
Нанси бързо донесе една бутилка от долапа, в който имаше много други и ако се съдеше по разнообразието на външния им вид, те съдържаха най-различни питиета. Сайкс наля една чаша и подкани евреинът да я изпие.
— Достатъчно, достатъчно, Бил, благодаря ти — отвърна евреинът, след като само допря устни до чашата.
— Какво! Да не би да се боиш, че ще те отровим? — запита Сайкс, като впери очи в евреина. — О-хо!
Като изръмжа грубо от удоволствие, мистър Сайкс грабна чашата и изля остатъка от съдържанието й в огъня, а после веднага я напълни за себе си.
Евреинът огледа стаята, докато приятелят му обръщаше втората чашка, като правеше това не от любопитство, понеже това място бе виждал и друг път, а поради свойствената си подозрителност. Стаята бе оскъдно мебелирана. Като се изключи съдържанието на долапа, нищо друго не показваше, че обитателят й не е някакъв обикновен работник. Освен няколко тежки сопи, сложени в един ъгъл, както и пластинката за предпазване от удар, окачена над камината, други подозрителни предмети не се виждаха.
Хайде — рече Сайкс, като млясна с уста, — готов съм.
— За работа ли? — попита евреинът.
— За работа — отговори му Сайкс, — така че казвай, каквото имаш да казваш.
— За онова нещо в Чертзи, Бил, нали? — каза евреинът, като притегли напред стола си и заговори с много нисък глас.
— Да. Е, какво?
— Ех, много добре знаеш какво искам да кажа, миличък — каза евреинът. — Той знае какво искам да кажа, нали, Нанси?