— А не, хич не знае — подигра се Сайкс. — Или не иска да знае, което е все едно. Я говори и наричай нещата с истинските им имена! Какво ми се мъдриш там и примигваш, и ми говориш със загадки, като че ли не беше ти първият, комуто хрумна за този обир. Хайде, приказвай.
— Тихо, Бил, тихо! — рече евреинът, който напразно се опитваше да спре този изблик на негодувание. — Ще ни чуе някой, миличък, ще ни чуе някой.
— Нека ни чуе! — трогна се Сайкс. — Пет пари не давам — Но тъй като в действителност мистър Сайкс се страхуваше, той сниши гласа си, докато произнасяше тези думи, и се поуспокои.
— Така, така — каза ласкаво евреинът. — Исках само да те предпазя, нищо друго. А сега да поговорим за кражбата в Чертзи. Кога ще я извършим, а, Бил? Голям лов, приятели, славна работа! — и евреинът потри ръце и вдигна вежди в очакване на богата печалба.
— Съвсем и не мисля да се залавям — студено отвърна Сайкс.
— Не искаш да отидеш! — каза евреинът, като се облегна назад в стола си.
— Не, не искам — отговори Сайкс. — Най-малкото, няма да предприема нищо, докато не стане безопасно.
— Значи досега не сте приготвили нищо — каза евреинът, пребледнял от гняв. — Не ми говори нито дума повече!
— Нищо подобно, ще ти говоря — възрази Сайкс. — Кой си ти, че да ми забраняваш да ти говоря? Казвам ти, че Тоби Кракит се е навъртал там в продължение на две седмици и напразно се е опитвал да оплете слугите.
— Искаш да кажеш, Бил — каза Феджин, като омекваше, докато другият се разгорещяваше, — че не е успял да подмами нито един от двамата слуги?
— Точно това искам да кажа. Старата госпожа ги държи повече от двадесет години, и петстотин фунта да им дадеш дори, пак няма да се съгласят да ни помогнат.
— Но нима смяташ, че с жените няма да се разберем по-лесно? — забеляза евреинът.
— С тях работата е още по-трудна — отвърна Сайкс.
— Какво! Дори и лъскавият Тоби Кракит ли не може да се справи с тях? — каза недоверчиво евреинът. — Помисли си само какво нещо са жените, Бил.
— Така е, дори и лъскавият Тоби Кракит не може да се справи с тях — отвърна Сайкс. — Той казва, че си залепил фалшиви бакенбарди, и през всичкото време, докато се мотал там, носил канареножълта жилетка и пак нищо не помогнало.
— Трябвало е да си залепи мустаци и да си сложи офицерски панталони, миличък — рече евреинът.
— И това сторил — каза Сайкс, — но и те свършили толкова работа, колкото другото.
При това известие евреинът погледна отчаяно. След като се позамисли малко, с клюмнала на гърди глава, той вдигна лице, въздъхна тежко и заяви, че ако лъскавият Тоби Кракит казва истината, работата изглежда спукана.
— Яд ме е — каза евреинът с отпуснати на колене ръце, — че ще изгубим нещо, върху което бяхме хвърлили такъв мерак.
— Така е — съгласи се Сайкс. — Лош късмет!
Настъпи продължително мълчание, през време на което евреинът потъна в дълбок размисъл. По набръчканото му лице се бе появил израз на демонично злодейство. Сайкс го поглеждаше крадешком от време на време, а Нанси от страх да не разсърди разбойника седеше, с вперени в огъня очи, сякаш не бе чула нищо от това, което си бяха казали двамата.
— Феджин — каза Сайкс, като прекъсна изведнъж мълчанието, — ще ми паднат ли допълнително петдесет жълтици, ако работата се свърши успешно отвън?
— Да — каза Феджин и подскочи.
— Сключваме ли сделка? — запита Сайкс.
— Да, миличък, да — потвърди евреинът. Очите му светеха и цялото му тяло трепереше от радостно очакване.
— Тогава — рече Сайкс и отхвърли презрително ръката на евреина — определи ми кога трябва да стане работата. Тоби и аз прескочихме миналата нощ през оградата да опитаме вратите и прозорците. Всичко е заключено като в затвор, но има едно място, откъдето спокойно можем да минем, без някой да ни забележи.
— Къде е то, Бил? — живо попита евреинът.
— Като се мине през нивата — прошепна Сайкс.
— Е, и после? — каза евреинът и очите му просто изскочиха от орбитите си.
— Хм — възкликна Сайкс и изведнъж млъкна, като видя, че Нанси си извърна главата и посочи за миг лицето на евреина. — Няма значение къде точно е мястото. Знам си, че не можеш я свърши без мене, обаче с тебе човек трябва да пипа предпазливо.
— Както обичаш, миличък, както обичаш — отвърна му евреинът. — Значи ти и Тоби ще свършите работата без ничия помощ.
— Без ничия друга освен помощта на момче и на револвер. И двамата имаме второто, а първото ще ни намериш ти.
— Момче! — извика евреинът. — Значи ще се минава през някое тясно място, така ли?
— Няма значение през къде ще се минава! — тросна се Сайкс. — Трябва ми момче, и то дребно. Боже — продължи той замислен, — да беше сега тук момчето на Нед, коминочистача! Той нарочно се стараеше да го държи дребно, та да му върши разни неща, при които това е необходимо. Но бащата издаде работата, намеси се и благотворителното дружество и откъсна момчето от занаята, от който печелеше пари. После го научиха да чете и пише и след време го направиха чирак. Все такива ги вършат — продължи мистър Сайкс, а гневът му все повече се надигаше като си спомняше за нанесените му по този начин злини, — все такива ги вършат и ако имат достатъчно пари (и слава богу, че нямат), след една-две години за нашия занаят няма да останат повече от половин дузина момчета.