— Така е — съгласи се и евреинът, който се бе вдал в мислите си и бе чул само последните няколко думи. — Бил!
— Сега пък какво? — запита Сайкс.
Евреинът кимна по посока към Нанси която продължаваше да гледа в огъня и със знаци му даде да разбере, че би желал тя да напусне стаята. Сайкс повдигна нетърпеливо рамене, сякаш смяташе тази предпазливост за излишна, но въпреки това отстъпи и поиска от Нанси да му донесе кана бира.
— Не ти трябва никаква бира — каза Нанси, като скръсти ръце и остана спокойно на мястото си.
— Казвам ти, че ми трябва — настоя Сайкс.
— Глупости! — възрази хладнокръвно девойката. — Карай, Феджин. Знам много добре какво ще каже той, Бил, няма защо да се крие от мене.
Евреинът продължаваше да се двоуми. Сайкс изгледа учудено и двамата.
— Я, Феджин, да не би да се боиш от нашата стара приятелка? — запита най-после той. — Мисля, че отдавна я познаваш и можеш да й се довериш. Тя не обича да бърбори щяло и нещяло, нали, Нанси?
— Не, разбира се! — отвърна младата дама, като притегли стола си до масата и сложи лакти върху нея.
— Така е, миличка, така е — каза евреинът, — но все пак … — и старият човек отново млъкна.
— Все пак какво? — запита Сайкс.
— Знаеш, миличък, боя се да не би пак да е в лошо настроение като онази вечер — отвърна евреинът.
При това признание мис Нанси избухна във висок смях и като погълна чаша ракия, поклати предизвикателно глава. Това, изглежда, успокои и двамата господа, тъй като евреинът кимна доволно с глава и отново седна на мястото си, а и мистър Сайкс стори същото.
— А сега, Феджин — обърна се към стареца Нанси и се изсмя, — говори на Бил за Оливър.
— Ей колко си досетлива, миличка. Не съм виждал досега такава умна мома! — каза евреинът, като я погали по шията. — Тъкмо за Оливър щях да говоря. Ха-ха-ха!
— И какво ще кажеш за него? — запита Сайкс.
— Точно той е момчето, което ти трябва, миличък — прошепна дрезгаво евреинът, като сложи пръст отстрани на носа си и се ухили отвратително.
— Той! — възкликна Сайкс.
— Вземи го, Бил! — настоя и Нанси. — Ако бях на твое място, непременно бих го взела! Може да не е толкова ловък, колкото другите, но ако ти трябва само за да мине през някакъв прозорец, ловкостта му не ти е нужна. Напълно можеш да разчиташ на него.
— В това съм положителен — потвърди и Феджин. — През последните няколко седмици е бил подложен на хубаво обучение. Време е сам да си изкарва хляба, а освен това другите са много големи.
— На големина той е тъкмо какъвто ми трябва — каза Сайкс, като поразмисли.
— И ще направи всичко, каквото му заповядаш, Бил, миличък — намеси се евреинът, — стига само да го посплашиш мъничко.
— Да го посплаша! — повтори думите му Сайкс. — Ще го сторя, и то не на шега. Щом го вкараме в работата, ще трябва да я свърши докрай. Ако забележа, че нещо клинчи, няма да го видиш вече жив, Феджин. Добре да запомниш думите ми! Помисли си за това, преди да ми го пратиш! — заяви разбойникът, като размаха един железен лост, който бе извадил изпод леглото.
— Мислил съм за всичко — каза енергично евреинът. — От дълго време го държа под око, милички, доста от дълго. Веднъж само да почувствува, че е един от нас, веднъж само да му напълниш главата, че се е проявил като крадец, и ще го спечелим! Ще го спечелим за цял живот! О-хо! По-добре не би могло и да стане! — Старият човек скръсти ръце на гърдите си и като приближи рамене до главата си, просто се запрегръща от радост.
— Наш! — възкликна Сайкс. — Искаш да кажеш твой.
— Може и така да е — прошепна дрезгаво евреинът. — Мой, ако обичаш.
— И какво те кара да се трудиш толкова за някакво си лигаво хлапе, когато знаеш, че всяка вечер около Комън Гардън се навъртат петдесет момчета, от които можеш да си избереш, колкото си искаш? — каза Сайкс, като се намръщи грозно на приятния си събеседник.
— Защото не могат ми влезе в работа, миличък — отвърна евреинът с известно смущение. — Не си струва да се занимаваш с тях. Самият им вид ги издава, когато си навлекат някоя беля, и после ги изгубвам. А това момче, милички, може да ми свърши работа колкото двадесет други, стига да го направлявам както трябва. Освен това — прибави евреинът, като възвърна самоувереността си, — ако отново офейка от нас, непременно ще ни скрои някой номер и затуй трябва да е там, където сме и ние. Няма значение как е попаднал в това положение. За властта, която имам върху него, достатъчно е; че и той е взел участие в някакъв обир. Това е едничкото, което искам. Е, не е ли това много по-добре, отколкото да искаме да се отървем от нещастното малко момче, което би било опасно, пък освен това и ние ще изгубим от тази работа.