— За-за да живея там ли, сър? — попита угрижено Оливър.
— Не, не, миличък. Не за да живееш там — отвърна евреинът. — Ние не бихме желали да те изгубим. Не се бой, Оливър, ти скоро ще се върнеш отново при нас. Ха! Ха! Ха! Няма да сме толкова жестоки, че да те изпъдим, миличък. В никакъв случай!
Старият човек, който се бе навел над огъня и приличаше парче хляб, се огледа наоколо, докато се шегуваше така с Оливър, и се подхилваше за да покаже, че му е известно колко доволно би било момчето, стига да би могло да избяга.
— Предполагам — каза евреинът като впери очи в Оливър, — ти сигурно искаш да знаеш защо отиваш у Сайкс, нали, миличък?
Оливър се изчерви, без да иска, като разбра, че старият крадец бе прочел мислите му, обаче заяви смело, че наистина иска да знае това.
— Как мислиш, защо? — попита Феджин, като отбягваше да му отговори направо.
— Право да си кажа, не зная, сър.
— Ха! — възкликна евреинът и извърна разочаровано лице, след като бе изгледал изпитателно момчето. — Тогава почакай, докато сам Сайкс ти каже.
Евреинът изглеждаше доста озадачен от липсата на любопитство от Оливърова страна, но истината беше, че макар и Оливър да беше много неспокоен, той бе твърде смутен от проницателните погледи на евреина, както и от собствените си мисли, за да си позволи да задава въпроси точно сега. Друг случай обаче не му се отдаде, тъй като до вечерта, когато се приготви да излиза, евреинът бе непрестанно сърдит и не продумваше нищо.
— Можеш да си запалиш свещ — каза той, като сложи една на масата. — А ето ти и книга, да почетеш, докато дойдат да те вземат. Лека нощ.
Евреинът тръгна към вратата, като гледаше през рамо момчето. После спря внезапно и го повика по име.
Оливър вдигна глава. Евреинът му посочи свещта и му направи знак да я запали. Той го послуша и докато я слагаше на масата, видя, че евреинът го наблюдава вторачено от тъмния край на стаята с надвиснали сбърчени вежди.
— Пази се, Оливър! Пази се! — каза старият човек и заклати заканително пръст. — Сайкс е жесток човек. Когато е разгневен, не се плаши от кръв. Каквото и да се случи, не казвай нищо и върши, каквото ти заповяда. Внимавай! — Като изрече последната дума с особено натъртване, той отпусна постепенно чертите си в злокобна усмивка, а после кимна с глава и излезе от стаята.
Когато старецът го напусна, Оливър облегна глава на ръката си и със свито сърце се замисли върху думите, които току-що беше чул. Колкото повече се вдълбочаваше във предупреждението на евреина, толкова по-малко бе склонен да разбере истинската му цел и значение. С каквото и лошо намерение да го пращаха при Сайкс, същото можеше да се постигне и ако го оставеха при евреина. След като размишлява дълго време, той дойде до заключение, че навярно ще го пратят да слугува на разбойника, докато намерят някое по-подходящо за тази работа момче. Той бе страдал толкова, а и на това място бе преживял толкова мъки, че не беше в състояние да съжалява много за предстоящата промяна. Дълго време го измъчваха страшни мисли. После той въздъхна тежко и като оправи фитила на свещта, взе книгата и се залови да чете.
Оливър заобръща страниците. Отначало вършеше това нехайно, но като попадна на един пасаж, който привлече вниманието му, той скоро бе погълнат от книгата. В нея се разправяше за живота и съдебните процеси на бележити престъпници и страниците й бяха замърсени и изпомачкани от употреба. Той прочете за страхотни престъпления, които смразяваха кръвта му, за потайни убийства, извършени по пустите пътища; за трупове, скрити от човешко око в дълбоки ями и кладенци, които не могат да ги задържат, а ги изхвърлят накрая след много години, за да хвърлят в ужас убийците, които в уплахата си признават извършеното престъпление и се молят да ги обесят, за да се прекратят страданията им. Също така прочете за хора, които нощем в леглата си са били изкусени от собствените си лоши мисли (поне така се казваше) да извършат такива страшни убийства, които просто караха човека да настръхва и трепери само като си помисли за тях. Страшните описания бяха толкова живи и картинни, сякаш жълтеникавите страници бяха изцапани с кръв, а думите им звучаха в ушите му, като че ли самите духове на умрелите му ги разправяха със злокобен шепот.