За един кратък миг Оливър хвърли бърз поглед към пустата улица и едва не нададе вик за помощ. Но гласът на младата жена все още звучеше в ушите му, като с такава мъка го умоляваше да си спомни за нея, че не му даде сърце да извика. Докато се двоумеше, случаят бе отминал; той беше вече в къщата и вратата бе затворена.
— Оттук — каза девойката и за първи път пусна ръката му — Бил!
— Ето ме — отвърна Сайкс и се показа на стълбата със свещ в ръка. — Навреме идвате. Влезте!
За човек с нрава на мистър Сайкс това беше много силен израз на одобрение и на необикновено сърдечно приветствие. Твърде доволна от това, Нанси го поздрави весело.
— Биволско око излезе с Том — забеляза Сайкс, докато им осветяваше пътя, — иначе би ни пречил.
— Прав си — съгласи се Нанси.
— Значи ти доведе хлапето — каза Сайкс, щом тримата влязоха в стаята, и затвори вратата, докато говореше.
— Да, ето го — отвърна Нанси.
— Кротък ли беше по пътя? — осведоми се Сайкс.
— Като агне — отговори му Нанси.
— Драго ми е да чуя това — рече Сайкс и погледна смръщено Оливър. — Инак добре щеше да си изпати. Ела тук, младежо. Трябва да ти почета малко евангелие и най-добре ще е да свършим с това веднага.
Като се обърна така към новия си възпитаник, мистър Сайкс дръпна шапката на Оливър и я захвърли в ъгъла, сетне го хвана за рамото, седна до масата и притегли момчето към себе си.
— Най-напред, знаеш ли какво е това? — запита Сайкс, като взе джобния револвер, който лежеше на масата.
Оливър отговори утвърдително.
— Тогава, погледни тук — продължи Сайкс. — Това е барут, това тук е куршум, а това е парче от стара шапка, което служи за затикване.
Оливър измърмори нещо, за да потвърди, че всички показани неща му са ясни, а мистър Сайкс се зае да пълни револвера много ловко и равнодушно.
— Сега е пълен — каза той, когато свърши.
— Да, виждам — отвърна Оливър.
— И тъй — каза разбойникът, като стисна Оливъровата китка и толкова доближи пистолета до сляпото му око, че дулото го докосна и момчето не можа да се удържи да не се стресне. — Ако продумаш само дума; когато си навън с мене, без аз да съм ти заговорил, този куршум ще се забие незабавно в главата ти. Така че ако си позволиш да приказваш без позволение, най-добре ще е първо да си прочетеш молитвата.
След като изгледа страшно момчето, за да подсили въздействието на думите си, мистър Сайкс продължи:
— Доколкото зная, няма кой да се заинтересува особено за тебе, ако ти видим работата, така че съвсем не бих се трудил да ти обяснявам всичко това, ако не беше за твое добро. Чуваш ли?
— Накъсо казано — обади се Нанси, като говореше особено натъртено и малко нещо намръщено, навярно, за да привлече Оливъровото внимание върху думите си, — ти искаш да кажеш, че ако работата, която ще предприемеш не му хареса, след това ти няма да му дадеш възможност да разправя това и онова, защото ще го застреляш в главата и по този начин ще рискуваш да те обесят, както изобщо занаятът те кара всеки ден да рискуваш и за много други неща.
— Точно така! — забеляза мистър Сайкс одобрително. — Жените най-добре умеят да изразят нещата с най-малко думи, освен когато се разгневят и тогава приказките им нямат край. А сега, след като му обяснихме, каквото трябва, дай да хапнем нещо и да подремнем преди тръгване.
Нанси го послуша и веднага постла масата, после излезе за малко от стаята и се върна с една кана бира и чиния с овнешки глави. Достойният джентълмен, може би зарадван от това, че му предстоеше дейна работа, беше весел и в най-добро разположение. А за да докажем това, може да отбележим, че той с доволство изпи цялата бира на един дъх и, грубо пресметнато, не изрече повече от осемдесет псувни през цялото време, докато се хранеха.
Вечерята свърши. Лесно е да се разбере, че Оливър нямаше голяма охота за ядене. Мистър Сайкс глътна две чаши ракия с вода и се хвърли върху леглото, като заповяда на Нанси, с много закани в случай на неизпълнение, да го събуди точно в пет часа. По негово нареждане Оливър се просна несъблечен върху дюшек на пода. Младата жена стъкна огъня и седна край него, готова да ги събуди в уречения час.
Оливър седя буден дълго време, като смяташе за вероятно, че Нанси може би ще се възползува от случая да му пришепне още някой съвет. Младата жена обаче седеше замислена до огъня, без да се помръдне, и само от време на време оправяше фитила на свещта. Уморено от чакане и безпокойства, момчето най-после заспа.
Когато се събуди, масата бе приготвена за чая, а Сайкс пъхаше разни неща в джобовете на връхната си дреха, метната на облегалката на един стол. Нанси бе заета да приготовлява закуската. Денят не бе настъпил още. Свещта продължаваше да гори, но вън беше доста тъмно. Дребен дъжд чукаше по прозореца, а небето бе мрачно и облачно.