— Ставай! — викна Сайкс, когато Оливър се надигна. — Часът е пет и половина! По-скоро, защото иначе ще останеш без закуска. И без това сме закъснели.
Оливър не загуби много време да се приготви. Той хапна малко и на сърдитото запитване от страна на Сайкс отвърна, че е съвсем готов.
Без да го погледне, Нанси му подхвърли една кърпа да я увие около врата си. Сайкс му даде голяма, груба качулка, която той прикрепяше към раменете си. Облечен така, той подаде ръка на разбойника, който само се спря, за да му по-каже със заплашително движение, че револверът е в страничния джоб на връхната му дреха, сетне кимна на Нанси за сбогом и го поведе.
Оливър се извърна за миг, когато стигнаха до вратата, с надежда да срещне погледа на девойката, но тя бе заела старото си място до огъня и седеше съвсем неподвижна.
Глава XXI
На път
Излязоха на улицата. Беше печално утро. Духаше вятър и валеше силен дъжд. Облаците бяха мрачни и буреносни. Изглежда, че изминалата нощ трябва да е била много влажна, тъй като по улицата се бяха събрали големи локви вода, а канавките преливаха. По небето се появяваха леки проблясъци на зазоряващия се ден, но това по-скоро увеличаваше мрака, вместо да го разпръсва. Тъжната зора само отнемаше от блясъка на уличните лампи, без да хвърли поне малко светлина и топлина върху овлажнелите покриви и пусти улици. Изглежда, че в тази част на града никой още не се бе размърдал. Прозорците на къщите бяха плътно затворени, а улиците, през които минаваха, бяха безмълвни и пусти.
Когато излязоха на шосето за Бетнъл Грийн, бе започнало вече да съмва. Много от лампите бяха изгасени. Няколко селски каруци се тътреха бавно, някои от тях към Лондон. От време на време по някой покрит с кал дилижанс изтопуркваше енергично, а кочияшът плясваше с камшика си мудния каруцар, който караше по погрешната страна на пътя, и по този начин го принуждаваше да пристигне в агенцията четвърт минута по-късно от определеното време. Кръчмите, със светналите в тях газени лампи, бяха вече отворени. Малко по малко се заотваряха и другите дюкяни и тук-таме се срещаха хора. Сетне се появиха събрани на групи работници, тръгнали за работа; после пък мъже и жени с кошници за риба на главите си; магарешки каручки, натоварени със зеленчук; коли с жив добитък или заклани домашни животни; млекарки с ведра; цяла редица хора, запътили се с различни продукти в ръце към източните предградия на столицата. Като наближиха Сити, шумът и уличното движение постепенно-постепенно се усилваха, а като навлязоха в улиците между Шордич и Смитфийлд, врявата и блъсканицата вече бяха много големи. Бе толкова светло, колкото изобщо би могло да бъде, докато тъмнината отново се спуснеше. Изпълнената с труд сутрин на половината лондонско население бе започнала.
Като свиха по Сън стрийт и Краун стрийт и като прекосиха Финсбъри скуеър, мистър Сайкс премина през Лонг Лейн закъм Смитфийлд, чиято оглушителна врява от най-разнообразни звуци изпълни Оливър Туист с удивление.
Беше пазарен ден. Земята бе покрита с кал и мръсотия почти до глезените. Гъсти изпарения се издигаха непрестанно от димящите тела на домашните животни, смесваха се с мъглата, която сякаш лежеше над комините, и надвисваха тежко отгоре. Всичките кошари в средата на голямото пространство, както и толкова временни такива, колкото можеха да се сместят в незаетата част на пазара, бяха изпълнени с овце. По външната страна на плочниците се виждаха дълги редици говеда, завързани за колове по три-четири едно зад друго. Селяни, касапи, воловари, амбулантни търговци, момчета крадци празноскитащи и най-различни мошеници — всички бяха събрани в обща маса. Провикването на воловарите, кучешкият лай, мученето на биволите, блеенето на овцете, грухтенето и квиченето на свините, виковете на продавачите, крясъците, псувните, препирните; звъненето на звънци и хорската глъч, които се носеха от всяка кръчма; блъскането на хора и животни, биенето, подвикването и кряскането; ужасната и неблагозвучна врява, издигаща се от всеки кът на пазара, и немитите, небръснати, нечисти, изпоцапани фигури, юрнали се на всички страни — всичко това представлява една объркана и зашеметяваща гледка, която просто замайваше сетивата.
Мистър Сайкс влачеше Оливър подире си, проправяше си път с лакти през най-голямата навалица и много малко внимание обръщаше на различните гледки и звуци, които така много удивяваха момчето. Той кимна два или три пъти на някой минаващ приятел и като отклони също толкова покани за сутрешно пийване, вървеше бързо напред, докато се измъкнаха от бъркотията и навлязоха в Хобърн.