— Бил, приятелче! — възкликна този човек, като извърна глава към вратата. — Радвам се да те видя. Бях почнал да се страхувам, че си се отказал, в какъвто случай щях да се заема самичък. Я виж!
Като изрече това възклицание с тон на голяма изненада, когато погледът му се спря върху Оливър, мистър Тоби Кракит се намести в седящо положение и запита:
— Кой е този?
— Момчето. Само момчето! — отвърна Сайкс и притегли стол до огъня.
— Едно от момчетата на Феджин — каза Барни подигравателно.
— Така, на Феджин значи! — възкликна Тоби, като изгледа Оливър. — Та то е създадено тъкмо за джобовете на старите дами в черква. Мутричката му е същинско богатство за него.
— Стига, стига — намеси се Сайкс нетърпеливо, наведе се над приятеля си, прошепна му няколко думи на ухото, на което мистър Кракит се изсмя гръмко и удостои Оливър с продължителен учуден поглед.
— А сега — каза Сайкс, като зае отново мястото си, — ако ни дадеш да похапнем и пийнем нещичко, докато чакаме, добре ще ни ободриш. Седни до огъня, младежо, и си почини, тъй като нощес отново ще трябва да излезеш с нас макар и мястото да не е много далеч.
Оливър изгледа Сайкс с безмълвно и плахо учудване и като притегли едно столче до огъня, седна със склонена на длани болна глава, без да разбира къде е и какво става около него.
— Наздраве — каза Тоби, когато младият евреин сложи някакви остатъци от ядене и една бутилка на масата, — успех в работата! — Той стана в чест на наздравицата и като сложи внимателно лулата си в един ъгъл, доближи се да масата, наля си чаша ракия и я изгълта. Мистър Сайкс стори същото.
— Една капка за момчето — каза Тоби и наля чашата до половина, — пийни си, невинни младежко.
— Аз — каза Оливър, като го погледна жално в лицето — наистина, аз…
— Пий, пий! — повторно го подкани Тоби. — Мислиш ли, че не зная кое е добро за тебе и кое не е. Накарай го да я изпие, Бил.
— Добре ще направиш да изпиеш чашата! — каза Сайкс и се тупна по джоба. — Да пукна, ако това момче не създава повече неприятност от цяла дузина хитреци. Изпий я, проклето дяволче, изпий я!
Изплашен от застрашителното държане на двамата мъже, Оливър изгълта набързо съдържанието на чашата и веднага се закашля силно, което накара Тоби Кракит и Барни да се разсмеят и изтръгна усмивка дори от намусения мистър Сайкс.
След като Сайкс уталожи охотата си (Оливър не можа да хапне нищо друго освен коричка хляб, която насила го накараха да изяде), двамата мъже се изтегнаха на столовете да подремнат. Оливър продължи да седи на столчето си край огъня, а Барни се зави с одеяло и се просна на пода до самата решетка на камината.
Известно време всички спаха или поне изглеждаше, че спят. Само Барни стана веднъж-дваж да сложи въглища в огъня.
Оливър задряма и си представяше, че върви по мрачни пътеки, скита из тъмно гробище или преживява някоя друга случка от изминалия ден, но се стресна от Тоби Кракит, който скочи и извика, че часът е един и половина.
В миг другите двама се изправиха на крака и енергично се заеха да се приготовляват. Сайкс и приятелят му увиха вратовете и брадите си с тъмни шалове и облякоха връхни дрехи. Барни отвори шкафа и извади оттам някакви предмети, които бързо натъпка в джобовете си.
— Две кучета за мене, Барни — каза Тоби Кракит.
— Ето ги — отвърна Барни и извади два пистолета. — Ти сам ги напълни.
— Добре! — рече Тоби и ги взе. — Нищо ли не сме забравили? — запита Тоби, като окачи един малък железен лост на една гайка от вътрешната страна на дрехата си.
— Всичко е наред — успокои го другарят му. — Време е да потеглим. Дай онова парче дърво, Барни.
С тези думи той взе една дебела пръчка от ръката на Барни и се залови да завързва Оливъровата качулка.
Съвсем замаян от умората, от лошия въздух и от насила изпития алкохол, Оливър механично подаде ръка на Сайкс, който бе протегнал за тази цел своята.