— Хвани му другата ръка, Тоби — каза Сайкс. — Погледни от вратата, Барни.
Момъкът отиде до вратата, върна се и съобщи, че всичко е спокойно. Двамата разбойници, с Оливър помежду тях, излязоха от къщата. Барни заключи вратата, зави се, като преди, и скоро отново заспа.
Беше съвсем тъмно. Мъглата беше много по-гъста, отколкото в началото на нощта. Въздухът бе толкова влажен, че макар и да не валеше, Оливъровата коса и вежди се покриха със скреж, само няколко минути след като напуснаха къщата. Прекосиха моста и продължиха към светлинките, които бяха забелязали и по-рано. Те не бяха много далеч и понеже вървяха доста бързо, скоро стигнаха в Чертзи.
— Карай през града — прошепна Сайкс, — тази нощ едва ли ще има някой из пътя да ни види.
Тоби послуша и те преминаха бързо главната улица на малкото градче, което по този късен час беше съвсем запустяло. Слаба светлинка се показваше тук-там от някой прозорец на спалня и груб кучешки лай нарушаваше от време на време нощната тишина, но по улиците не се виждаше никой. Когато излязоха от града, един часовник удари два.
Като усилиха крачките си, те свиха по пътя вляво. След около миля спряха пред усамотена къща, заобиколена със стена, върху която Тоби Кракит в миг се качи, без дори да спре да си поеме дъх.
— Сега момчето — каза Тоби. — Повдигни го, а аз ще го хвана.
Преди Оливър да има време да се огледа, Сайкс го хвана под мишниците и след три-четири секунди двамата с Тоби лежаха на тревата от другата страна. Сайкс ги последва незабавно.
И сега за първи път Оливър разбра, скован от ужас и отчаяние, че целта на идването им дотук е обир, а може би и убийство. Той скръсти ръце и неволно изпусна едно потиснато възклицание на ужас и уплаха. Очите му се замъглиха; пот изби по пепелявобледото му лице. Краката му не го държаха и той падна на колене.
— Ставай! — измърмори Сайкс, разтреперан от гняв, и извади револвера от джоба си. — Ставай или ще пръсна мозъка ти по тревата.
— За бога, пуснете ме! — викаше Оливър. — Оставете ме да избягам и загина на полето. Никога няма да се върна в Лондон. Никога, никога! Моля ви се, смилете се и не ме принуждавайте да крада. В името на бога, имайте милост към мене!
Човекът, към когото бе отправена тази молба, произнесе страшно проклятие, извади пистолета си, но Тоби го измъкна от ръката му, сложи длан върху устата на момчето и го повлече към къщата.
— Тихо! — изсъска човекът. — Тук никой няма да те чуе. Кажи само една думичка и ще ти видя работата с един удар по главата. С него не се вдига шум, всичко се свършва както трябва и е по-благородно. Хайде, Бил, изкърти капака на прозореца. Гарантирам ти, че вече е дошъл на себе си. Виждал съм и по-опитни от него да се разтреперват така, когато нощта е студена.
Сайкс ругаеше яростно Феджин, че му бе дал Оливър за тази работа, и едновременно с това безшумно работеше с железния лост. Не след дълго с помощта на Тоби той успя да откачи капака на прозореца, за който бе станало дума.
Прозорчето беше малко, с дървена решетка на отвора му и се издигаше на около пет и половина фута от земята, на задната страна на къщата. През него можеше да се влезе в едно килерче на края на коридора. Отворът беше толкова малък, че домакините навярно не бяха счели за нужно да го защитят по-здраво. Все пак големината му бе такава, че през него можеше да се промъкне момче с Оливъровия ръст. С малко усилие Сайкс успя да махне решетката — и дупката бе разчистена.
— Слушай сега, паленце — прошепна Сайкс, като извади черно фенерче от единия си джоб и насочи светлината му право в лицето на Оливър. — Ще те пропъхна през този отвор. Ти вземи този фенер, качи се тихичко по стълбата право пред тебе, мини през малкия вестибюл и ни отключи входната врата, за да влезем.
— На горната й страна има мандало, което не ще можеш да достигнеш — намеси се Тоби. — Качи се на един от столовете във вестибюла. Там има три, Бил, на всеки от които е изобразен гербът на старата дама.
— Не можеш ли да млъкнеш? — сопна му се Сайкс и го изгледа заплашително. — Вратата на стаята е отворена, нали?
— Съвсем разтворена — отвърна Тоби, след като надзърна, за да се увери. — Те всякога я оставят така, за да може кучето да се разхожда, когато не му се спи. Xa-ха! Барни го подмами снощи. Нареди се просто чудесно!
Макар и мистър Кракит да говореше с едва доловим шепот и да се смееше безшумно, Сайкс властно му заповяда да мълчи и да си гледа работата. Тоби послуша, като най-напред извади фенерчето си и го сложи на земята, а сетне се долепи до стената под прозорчето и сложи ръце на коленете си, за да може да се стъпи на гърба му. Едва бе сторил това, когато Сайкс се качи отгоре му, пропъхна полека Оливър през отвора с нозете напред и без да изпуща яката му, спусна го благополучно на пода.