— Никога не ще намеря друг! — промълви си тя. — Никога не ще намеря друг като него.
Дали тази забележка се отнасяше за съпруга й, или за чайника, не е известно. Може да е било за последния, тъй като Мисис Корни го погледна, докато говореше, а след това го взе. Тъкмо бе изпила първата си чаша, когато едно леко почукване на вратата я прекъсна.
— Ох, да ти се не види! — сопна се мисис Корни. — Навярно пак някоя от бабичките умира. Винаги вършат това, когато се храня. Не стой там, да не влиза вътре студеният въздух. Какво се е случило, а?
— Нищо, госпожо, нищо — отвърна мъжки глас.
— Божичко! — възкликна домакинята с много по-сладък глас. — Нима това е мистър Бъмбл?
— На услугите ви, госпожо — каза мистър Бъмбл, който се бе спрял вън да си изчисти обущата и да изтърси снега от дрехата си. Сега той се появи с триъгълната си шапка в едната ръка и с вързоп в другата. — Да затворя ли вратата, госпожо?
Дамата свенливо се подвоуми да отговори, боейки се да не би да има нещо неприлично в това, че ще разговаря с мистър Бъмбл при затворена врата. Мистър Бъмбл се възползува от колебанието й и тъй като му бе доста студено, затвори вратата, без да дочака позволение.
— Лошо време, мистър Бъмбл — каза приютската домакиня.
— Действително, че е студено, госпожо — съгласи се с нея клисарят. — Просто противоенорийско време. Представете си, госпожо, днес следобед раздадохме около двадесет четвъртинки хляб и сирене, а просяците пак не са доволни.
— То се знае. Та нима някога са доволни? — каза домакинята, като пиеше чая си.
— Така си е — потвърди и мистър Бъмбл. — Ето например трябваше да се даде милостиня на човек, който поради това, че има жена и много деца, получи четвърт самун хляб и цял фунт сирене. И да не мислите, че остана благодарен? Нищо подобно! На всичко отгоре поиска и въглища! Макар и една шепа, каза той! Въглища! И за какво му са въглища? Да си изпече сиренето с тях, а после да дойде да иска още. Тая пасмина хора са все такива, госпожо. Ако им дадеш днес една торбичка въглища, утре ще дойдат за още, и в други ден пак, и тъй нататък, все едно, че нищо не си им дал.
Мисис Корни се усмихна, за да изрази своето единомислие по въпроса, и клисарят продължи:
— Просто не зная докъде ще стигне всичко това. Онзи ден един мъж (вие сте омъжена жена, госпожо, така че бих могъл да го кажа пред вас) се появил само с един парцал на гърба си пред вратата на надзорника ни тъкмо когато последният имал гости за вечеря, и казал, че се нуждае от помощ. Понеже не се махал и сконфузил твърде много компанията, надзорникът ни го отпратил с фунт картофи и шепа булгур. — Боже господи — казал неблагодарният злодей, — какво ще ми влезе това в работа? Все едно, че ми давате чифт очила! — Много добре — отвърнал му надзорникът, като си взел продуктите, — тогава няма да получиш нищо. — В такъв случай ще умра на улицата! — заявил скитникът. — О, не, няма — казал надзорникът.
— Xa-ха! Чудесно. Мистър Гранет все такива ги говори!
Е и после, мистър Бъмбл?
— После, госпожо — подхвана отново клисарят, — човекът си отишъл и действително умрял на улицата. Ако и това не се казва нахален просяк! …
— Просто да не повярваш — забеляза натъртено приютската домакиня. — Изобщо не намирате ли че това подпомагане на просяци, които не са в приюта, а идат отвън, е твърде лошо нещо, мистър Бъмбл? Вие имате опитност в тези работи к трябва да знаете това. Кажете.
— Мисис Корни — започна клисарят и се усмихна като човек, който се готви да каже нещо много ценно, — този вид подпомагане, когато се прилага правилно, казвам, когато се прилага правилно, е чудесно предпазно средство за черковната община, госпожо. Неговият съществен принцип е да се дава на просяците тъкмо това, от което нямат нужда, и по този начин те се отучват да идват.
— Мили боже! — възкликна мисис Корни. — Това е наистина чудесно!
— Да. Между нас да си остане, госпожо, но това е действително прекрасен принцип. И когато подобни случаи попаднат в тези нахални вестници, винаги ще забележите, че там се казва как болните семейства винаги получават като милостиня парче сирене. Това правило се прилага в цялата ни страна, госпожо. Но, както и да е — каза клисарят, като се наведе да развие вързопа си, — това са официални тайни, госпожо, които не трябва да се разискват освен от енорийски чиновници като нас двамата. Ето виното, госпожо, което комитетът отпусна за болницата на приюта — чудесно неразредено вино, тази сутрин налято от бъчвичката, чисто като сълза, без никаква утайка!