Като вдигна първата бутилка към светлината и я разтърси, за да покаже превъзходните й качества, мистър Бъмбл постави и двете стъкла върху един скрин, сгъна кърпата, в която бяха увити, сложи я внимателно в джоба си и си взе шапката, все едно, че се готвеше да си отива.
— Ще ви бъде доста студено из пътя, мистър Бъмбл — каза приютската домакиня.
— Толкова силно духа, госпожо, че просто може да отреже ушите на човека — отвърна мистър Бъмбл и вдигна яката си.
Домакинята погледна от малкото чайниче към клисаря, който пристъпи към вратата и се изкашля, преди да й пожелае лека нощ, а сетне свенливо го попита дали не би приел чашка чай.
Клисарят в миг си разкопча връхната дреха, сложи бастуна и шапката си на един стол и притегли друг до масата. Докато се отпущаше бавно на стола, той погледна към дамата. Тя впери очи в чайничето. Мистър Бъмбл отново се окашля и леко се усмихна.
Мисис Корни стана да вземе втора чашка и чинийка от шкафа. Когато сядаше, очите й отново срещнаха тези на галантния клисар. Тя се изчерви и се зае да приготовлява чая. Мистър Бъмбл пак се окашля — по-високо, отколкото досега.
— Сладък ли го обичате, мистър Бъмбл? — запита приютската домакиня, като взе захарницата.
— Много сладък, госпожо — отвърна мистър Бъмбл. Като каза това, той отправи поглед към мисис Корни и ако някога някой клисар е поглеждал нежно, мистър Бъмбл бе този клисар в настоящия момент.
Чаят бе приготвен и поднесен в мълчание. Мистър Бъмбл постла носната си кърпа върху коленете си, за да не изцапа с трохи прекрасните си бричове, и започна да яде и пие, като от време на време прекъсваше това удоволствие с дълбока въздишка. Последното обстоятелство обаче не произвеждаше неблагоприятно въздействие върху апетита му, дори напротив — по-скоро, изглежда, му помагаше да се справи с чая и препечения хляб.
— Виждам, че имате котка, госпожо — забеляза мистър Бъмбл, като хвърли поглед към котката, която се приличаше на огъня сред семейството си. — А също и котенца!
— Толкова съм привързана към тях, мистър Бъмбл, просто не можете да си представите. Те са тъй щастливи, тъй игриви и тъй весели, че ми са истински приятели.
— Много хубави животинчета, госпожо — заяви одобрително мистър Бъмбл. — Придават такъв домашен уют на стаята.
— О, да! — съгласи се с него домакинята. — И такова удоволствие ми прави, като виждам колко обичат дома си.
— Мисис Корни, госпожо — каза мистър Бъмбл бавно, като махаше в такт с лъжичката, — моето мнение е, госпожо, че една котка, която живее при вас и не обича дома си, е същинско магаре, госпожо.
— Ох, мистър Бъмбл! — запротестира мисис Корни.
— Няма смисъл да скриваме истината, госпожо — каза мистър Бъмбл, като размахваше бавно лъжичката с удоволствието на човек, който ухажва, и това го правеше двойно по-внушителен. — С удоволствие бих удавил такава котка със собствените си ръце.
— Тогава вие сте жесток човек — каза разгорещено приютската домакиня и посегна да вземе чашата на клисаря, — да, жесток и коравосърдечен.
— Коравосърдечен ли, госпожо? — каза мистър Бъмбл. — Коравосърдечен? — Мистър Бъмбл подаде чашката си, без да продума друго, стисна малкото пръстче на мисис Корни, когато тя я поемаше, и като се тупна два пъти по дантеления си нагръдник, въздъхна дълбоко и помести стола си съвсем мъничко по-далеч от огъня.
Масата беше кръгла, а мистър Бъмбл и мисис Корни седяха един срещу друг, с лице към огъня, без много голямо разстояние помежду им. Когато човек си представи това положение ще му стане ясно, че ако мистър Бъмбл се отдалечава от огъня, без да се отделя от масата, едновременно с това той намалява разстоянието между себе си и мисис Торни. Благоразумният читател навярно е склонен да се възхищава от този негов ход и да го счита за голямо геройство от страна на клисаря, тъй като е ясно, че той бе изкусен от времето, мястото и сгодния случай да промълви някои нежни безсмислици, които колкото и да подхождат на лекомислените е несериозните, лежат твърде много под достойнството на съдиите, членовете на парламента, министрите, кметовете и други важни обществени дейци, а особено пък под достойнството и величието на клисар, който (както е добре известно) трябва да бъде най-строг и непоклатим от всички.
Каквито и да бяха намеренията на мистър Бъмбл (безсъмнено те бяха най-почтени), нещастието бе там, че както отбелязахме и по-рано, масата беше кръгла; следователно, когато мистър Бъмбл малко по малко отместваше стола си, той скоро започна да намалява разстоянието между себе си и приютската домакиня и като продължаваше да пътува по външната страна на кръга, скоро докара стола си до този, на който седеше дамата. Столовете даже се докоснаха. И когато това стана, мистър Бъмбл спря.