В по-отдалечения край на голата таванска стаичка гореше слаба светлина. Край леглото седеше друга старица. Чиракът на енорийския лекар се бе изправил край огъня и си правеше клечка за зъби от едно паче перо.
— Студена вечер, мисис Корни — каза този млад джентълмен, когато последната влезе.
— Наистина, че е много студена — отвърна приютската домакиня с най-любезния си глас и направи реверанс.
— Трябва да искате по-хубави въглища от доставчиците си — каза лекарският помощник, като строши една буца с ръждясалата маша, — тези никак не са подходящи за такова студено време.
— Такива ги е избрал комитетът, сър — отвърна мисис Корни. — Най-малкото, което могат да сторят, е да ни доставят топливо, тъй като службата ни е доста тежка.
Тук разговорът бе прекъснат от един стон на болната жена.
— Ох! — възкликна младият човек и извърна лице към леглото, сякаш съвсем бе забравил пациентката. — Краят наближава, мисис Корни.
— О, така ли, сър? — запита домакинята.
— Ще бъда много учуден, ако изкара още два часа — каза лекарският чирак, вдаден в работата си с клечката за зъби. — Целият й организъм е напълно разнебитен. Бабо, унесена ли е болната?
Другата старица се наведе над леглото и кимна утвърдително.
— В такъв случай може и така да си умре, ако не вдигаш шум — заяви младият човек. — Сложи свещта на земята — там тя няма да я вижда.
Болногледачката направи, каквото й поръчаха, като си поклати главата, сякаш искаше да каже, че старата жена няма да умре толкова лесно. Сетне отново зае мястото си до другата болногледачка, която тъкмо се беше върнала. Приютската домакиня се загърна с нетърпеливо движение в шала си и седна до нозете на леглото.
Лекарският чирак, довършил вече клечката за зъби, се настани пред огъня и в продължение на десетина минути я използува добре. След малко, изглежда, той се почувствува отегчен от длъжността си и си излезе на пръсти, като пожела на мисис Корни приятна работа.
След като поседяха известно време безмълвни, двете бабички се надигнаха от леглото и се наведоха над огъня да посгреят малко сухите си ръце. Пламъкът хвърляше мъртвешка светлина върху съсухрените им лица и ги правеше още по-грозни. Застанали така, те заговориха с тих глас.
— Ани, миличка, каза ли тя нещо друго, докато ме нямаше? — запита първата старица.
— Нито думица — отвърна другата, — само си дърпаше ръцете, обаче аз ги държах и тя скоро се унесе. Не й е останала много сила, така че лесно можах да се справя с нея. Макар и да съм стара, не съм толкова немощна, въпреки че живея в енорийски приют.
— Изпи ли топлото вино, което лекарят й предписа? — запита първата.
— Опитах се да й го налея в гърлото, но тя така здраво бе стиснала зъбите си и с такава сила бе вкопчила ръце в канчето, че едва можах да го отдръпна. Затова аз го изпих и ми стана много добре!
Когато се огледаха предпазливо наоколо, за да се уверят, че никой не ги чува, двете вещици се свиха по-близо до огъня и забъбраха оживено.
— Представям си как тя би направила същото и би се посмяла добре след това — каза първата.
— Наистина би го направила — съгласи се и другата. — Весела жена беше тя. Колко много мъртъвци е подреждала и какви хубави ги е правила — също като восъчни кукли. Старите ми ръце са ги докосвали и старите ми очи са ги виждали. Пък и колко пъти съм й помагала!…
Старото същество протегна напред треперещите си пръсти, докато говореше, и ги затресе радостно пред лицето си. После бръкна в джоба си, извади стара, изтъркана от употреба енфиена кутийка, от която изтърси няколко зрънца в протегнатата шепа на събеседничката си и още няколко в своята собствена. Докато двете старици бяха заети с всичко това, приютската домакиня, която чакаше нетърпеливо да се събуди умиращата, отиде при тях до огъня и остро ги запита колко още ще трябва да чака.
— Няма да е дълго, господарке — отвърна втората жена и я погледна в лицето. — Никой от нас няма да чака дълго смъртта. Търпение! Търпение! Тя скоро ще дойде за всички ни.
— Я си дръж езика, дърта глупачке! — сопна се строго домакинята. — Марта, ти ми кажи. И преди ли й ставаше така?
— На няколко пъти — отговори първата бабичка.
— Но това вече няма да й се случи — прибави втората. — Искам да кажа, само още веднъж ще се събуди — и, господарке, добре да запомниш, няма да е за дълго!
— За дълго или за късо — каза домакинята сопнато — когато и да се събуди, няма да ме намери тук. Внимавайте добре и двете, да не ме обезпокоите пак за някоя празна работа. Не съм длъжна да присъствувам и при умирането на жените в приюта — и няма да го правя, добре да знаете това. Имайте го предвид, нахални вещици. Ако още веднъж се подиграете тъй с мене, чудесно ще ви излекувам, предупреждавам ви!