— Не му обръщай внимание, миличък — каза евреинът, като намигна на мистър Докинс и чукна укорително мастър Бейтс с машата. — Бетси е чудесно момиче. Дръж се за нея, Том. Дръж се за нея.
— Виж какво, Феджин — каза мистър Чилтинг със силно почервеняло лице, — това не влиза в работата на никого тук.
— Така е — съгласи се евреинът. — Чарли е голяма бъбрица. Не му обръщай внимание, миличък. Не му обръщай внимание. Бетси е прекрасна девойка. Върши, каквото те съветва тя, Том, и ще станеш богаташ.
— Аз действително следвам съветите й — отвърна мистър Чилтинг. — Ако не я бях послушал, нямаше да вляза в пандиза. Но все пак ти изкяри добре от тази работа, Феджин! Пък и какво са някакви си шест седмици? Все някога на човек трябва да му се случи подобно нещо и защо да не е през зимата, когато няма толкова голяма нужда от разходки; нали така, Феджин?
— Разбира се, че е така, миличък — съгласи се евреинът.
— Няма да имаш нищо против, ако пак те пратят там, стига само Бетси да не си изпати, нали, Том? — запита го Хитреца, като намигна на Феджин и на Чарли.
— Не, няма да имам нищо против — заяви сърдито Том. — Сега доволни ли сте? Искам да зная дали някой друг би направил същото, а, Феджин.
— Никой, миличък, никой — отвърна евреинът. — Уверен съм, че освен тебе никой друг не би го направил, никой друг, миличък.
— Щях сигурно да се отърва, ако я бях издал, нали, Феджин? — ядосано продължи нещастният глупчо. — Една думичка да бях казал и щях да се отърва, нали, Феджин?
— Разбира се, миличък, разбира се.
— Но аз нищичко не казах, нищичко, нали, Феджин? — запита Том, като сипеше въпрос подир въпрос.
— Нищичко, миличък, нищичко — потвърди евреинът. — Бил си твърде благороден, за да го направиш. Може би прекалено благороден, миличък!
— Може и така да е — каза Том и се огледа наоколо, — но какво смешно има в това, а, Феджин?
Като разбра, че мистър Чилтинг е твърде раздразнен, евреинът побърза да го увери, че никой не се смее и за да покаже сериозността на компанията, той се обърна към мастър Бейтс, главния виновник за настоящата разправия. За нещастие обаче, когато си отвори устата, за да заяви, че никога през живота си не е бил толкова сериозен, мастър Бейтс издаде такъв буен рев, че мистър Чилтинг най-безцеремонно се втурна напред и се засили да го удари. Но Чарли умееше да отбива нападения и така ловко се отдръпна, че ударът попадна точно в гърдите на веселия стар джентълмен и го накара да залитне към стената, където се спря да си поеме дъх, докато мистър Чилтинг наблюдаваше сцената с безкрайно изумление.
— Чакайте! — извика в този момент Хитреца. — Чух дрънкалото. — И като взе свещта, той се качи полекичка по стълбата.
Докато компанията стоеше в тъмнината, звънецът отново издрънка нетърпеливо. След малко Хитреца се върна и пошепна нещо тайнствено на Феджин.
— Какво! — извика евреинът. — Самичък?
Хитреца кимна утвърдително и като засенчи пламъка на свещта с ръката си, даде мълчаливо знак на Чарли да спре шегите. Като изпълни това приятно задължение, той отправи очи към евреина и зачака нарежданията му.
Старият човек захапа жълтите си пръсти и постоя замислен няколко секунди. По лицето му се четеше вълнение, сякаш той се боеше от нещо и се страхуваше да узнае истината. Най-после като вдигна глава, евреинът каза: Къде е той?
Хитреца посочи към горния етаж и запита в движение дали да излезе.
— Да — отвърна евреинът в отговор на мълчаливия му въпрос, — доведи го долу! Тихо! Мълчи, Чарли! Полека, Том, полека!
Чарли Бейтс и доскорошният му противник веднага послушаха. От тях нямаше следа, когато Хитреца се върна със свещта в ръка, последван от човек с груба дреха, който, след като огледа набързо стаята, свали голяма кърпа, с която бе завил долната част от лицето си, и тогава се показа посърналата немита и небръсната физиономия на лъскавия Тоби Кракит.
— Как си, Фиджин, — запита тази ценна личност, като кимна към евреина. — Хитрецо, прибери ми кърпата, за да мога лесно да си я намеря, когато ми дотрябва. Чудесно!
С тези думи той притегли стол към огъня и започна да си грее краката.
— Феджин, я погледни тук — каза той и посочи жално към ботушите си, — не са видели капчица вакса — ти знаеш откога. Но стига си ме гледал така. На всичко ще му дойде времето. Не мога да приказвам за работа, докато не съм хапнал и пийнал, така че дай нещичко да си понапълня добре стомаха за първи път от три дни насам!
Евреинът направи знак на Хитреца да сложи на масата, каквото има за ядене, и като седна срещу разбойника, зачака го да благоволи да заговори.