Ако се съдеше по вида му, Тоби никак не бързаше да започне разговора. Отначало евреинът се задоволи да го наблюдава търпеливо, за да долови от израза му какъв характер ще имат донесените от него новини, но напразно. Той изглеждаше изморен и изтощен, обаче на неговото лице се четеше само свойственото му самодоволно спокойствие, което прозираше дори през нечистотията и през небръснатата му брада. Горящ от нетърпение, евреинът следеше всеки негов залък и се разхождаше напред-назад из стаята, обхванат от нескривана възбуда. Всичко беше напусто. Тоби продължаваше да се храни, докато вече нямаше място в стомаха му.
После заповяда на Хитреца да излезе от стаята, затвори вратата, наля си чаша ракия с вода и се разположи за разговор.
— Преди всичко, Феджин… — захвана Тоби.
— Казвай, казвай! — прекъсна го евреинът, като приближи стола си.
Мистър Кракит се поспря, за да пийне глътка от ракията и да каже, че питието е превъзходно, сетне опря нозе на ниската камина по такъв начин, че ботушите му дойдоха наравно с очите му, и продължи спокойно.
— Преди всичко, Феджин, как е Бил?
— Какво! — извика евреинът, като скочи от мястото си.
— Ха, да не би да искаш да кажеш … — започна Тоби, като пребледня.
— Стига! — извика евреинът и тупна ядосано по пода. — Къде са те? Къде са Сайкс и момчето? Казвай! Къде се крият? Защо не са дошли тук?
— Работата се изпорти — каза със слаб глас Тоби.
— Зная — отвърна евреинът и посочи вестника, който извади от джоба си. — Друго?
— Стреляха и раниха момчето. Прекосихме отзад през нивите, като го влачехме със себе си и карахме направо през храсти и ями. Подгониха ни — да ги вземат дяволите! Цялото село се разбуди и пуснаха кучетата подир нас.
— Кажи за момчето!
— Бил го бе взел на гръб и бягаше като ураган. Спряхме, за да го носим заедно, и видяхме, че главата му висеше и беше изстинало. Следваха ни по петите. Всекиму е мил животът! Хукнахме поотделно и оставихме хлапето да лежи в една яма. Живо ли е, или умряло, не зная.
Евреинът не искаше да слуша повече. Той нададе силен вик, хвана се за косите и избяга от стаята и от къщата.
Глава XXVI
На сцената се появява едно тайнствено лице. Извършват се много неща, свързани с настоящия разказ
Старецът стигна до ъгъла на улицата, без да може да дойде на себе си след въздействието на новината, донесена от Тоби Кракит. Той продължаваше да бърза напред, все така безредно и залутано, когато край него изведнъж изтопурка някакъв файтон и се чу изплашеният вик на минувачите, които бяха видели грозящата го опасност. Това го накара да се качи на плочника. Като отбягваше, доколкото му е възможно, по-главните улици и се промъкваше само през по-малките и забутани, той най-после излезе на Сноу Хил. Тук той още повече ускори крачките си, докато стигна до един площад, и чак тогава взе да върви с обичайните си тътрещи се стъпки и да диша по-свободно, сякаш съзнаваше, че се намира в стихията си. Близо до мястото, където се съединяват Сноу Хил и Холбърн Хил, има тясна и мрачна уличка, която води към Сафрън Хил. В нечистите й дюкяни са изложени за продан големи купища употребявани копринени носни кърпи от всички големини и модели, тъй като тук се помещават търговците, които ги купуват от джебчиите. Стотици такива кърпички се развяват от колчета по външната стена на прозорците, а и рафтовете вътре са пълни с тях. Колкото и малък да е кварталът Фийрд Лейн, той си има своя бръснарница, кафене, бирария и гостилничка, в която се поднася пържена риба. Той представлява същинска търговска колония, тържище на крадена дребна стока, посещавано рано сутрин и късно вечер от мълчаливи търговци, които вършат сделките си в тъмни задни стаички и изчезват тека безшумно, както се и появяват. Тук търговецът на кърпи, обущарят и вехтошарят излагат стоката си като примамка за крадците; и купища стари съдове, и какви ли не парцали ръждясват и гният из мрачните изби.
Евреинът възви тъкмо към тази уличка. Той бе добре познат на бледите обитатели на това място, тъй като тези от тях, които се навъртаха наоколо било да купуват, било да продават, му кимваха приятелски, когато минаваше край тях. Той отговаряше на поздравите им по същия начин, без обаче да се спира за по-дълъг разговор. Едва когато стигна края на уличката, той завърза разговор с дребничък вехтошар, който беше седнал, доколкото това бе възможно, на детско столче и пушеше лула пред вратата на дюкяна си.
— Е, мистър Феджин, и слепецът би прогледнал, като ви види! — каза този почтен търговец, когато евреинът го запита за здравето му.