Докато ставаше всичко това, Феджин, несмущаван от нищо, внимателно се вглеждаше ту в едно лице, ту в друго, но, види се, не намери това, което търсеше. Най-после той успя да хване погледа на съдържателя и като му кимна леко, напусна стаята така безшумно, както бе влязъл.
— Какво мога да сторя за вас, мистър Феджин? — запита го той, като го последва на площадката. — Няма ли да се присъедините към нас? Всички ще останат много доволни.
Евреинът поклати нетърпеливо глава и запита шепнеш-ком:
— Ами той тук ли е?
— Не — отвърна съдържателят.
— А има ли някакви новини от Барни?
— Никакви — отговори му човекът. — Той няма да се помръдне, докато не стане съвсем безопасно. Там са подушили нещо и ако се покаже, веднага ще го пипнат. Положителен съм, че Барни си гледа добре работата. Няма защо да се тревожите за него.
— Ами той ще дойде ли тази вечер? — запита евреинът, като пак натърти на местоимението.
— За Мънкс ли говорите? — попита колебливо кръчмарят.
— Шшт! — възкликна евреинът. — Да.
— Разбира се — отвърна човекът, като извади златен часовник от жилетката си. — Отдавна вече го чакам. Ако поседите още десет минути, той …
— Не, не — възпротиви се бързо евреинът, сякаш макар и да имаше голямо желание да се срещне с въпросното лице, той все пак се чувствуваше облекчен от отсъствието му. — Кажи му, че съм идвал да го търся и че тази вечер той трябва да дойде при мене. Не, по-добре кажи утре. Понеже тази вечер го няма, утре ще е по-удобно.
— Добре — каза човекът. — Нещо друго?
— Нито дума — каза евреинът и слезе по стълбата.
— Слушайте — каза шепнешком другият, като се наведе над перилата, — сега е отлично време за продажба. Фил Баркър е тук и е толкова пиян, че и едно дете може да се справи с него.
— Още не е дошъл редът му — каза евреинът, като погледна нагоре. — Фил ни трябва за друго, преди да си позволим да се разделим с него, така че ти се върни при компанията си, миличък, и им кажи да се веселят, докато могат. Ха-ха-ха!
Кръчмарят му отвърна също така със смях и се прибра при гостите си. Щом евреинът остана сам, лицето му придоби отново загриженото си изражение. След като помисли малко, той нае файтон и поръча на кочияша да го закара в Бетнал Грийн. После слезе от колата на около четвърт миля от дома на Сайкс и останалото разстояние измина пеша.
— А сега, момичето ми — мърмореше си той, докато почукваше на вратата, — ако тук се крият някакви тайни, аз ще ги изтръгна от тебе колкото и да си ми хитра.
Хазайката му каза, че Нанси е в стаята си. Феджин се качи тихичко по стълбата и влезе вътре най-безцеремонно. Младата жена беше сама. Тя бе сложила глава на масата, а косата й бе разпиляна.
„Пияна е — помисли си хладнокръвно евреинът — или е просто отчаяна.“
Старецът се обърна да затвори вратата и предизвиканият шум сепна девойката Докато го питаше дали има някакви новини и слушаше разказа на Тоби Кракит, тя гледаше изпитателно лукавото му лице. Евреинът свърши и тя се отпусна в предишното си положение, без да каже нито думица. После блъсна нетърпеливо свещта, веднъж или дваж промени трескаво позата си и затърка с нозе по пода. Това бе всичко.
Докато тя мълчеше, евреинът оглеждаше неспокойно стаята, сякаш искаше да се увери, че няма никакви следи, които да показват, че Сайкс се е прибрал тайно от него. Наблюдението му, изглежда, го задоволи. Той се окашля един или два пъти и направи няколко опита да започне разговор, но девойката му обръщаше толкова внимание, колкото ако бе издялан от камък. Най-сетне той направи още един опит и запита с най-миролюбив глас:
— И къде мислиш, че е сега Бил, миличка?
В отговор на това девойката изстена едва доловимо, че не може да му каже нищо. От полузадушаваните звуци, които тя издаваше, можеше да се съди, че плаче.
— Пък и момчето — продължи евреинът, като се мъчеше да зърне яйцето й. — Горкото детенце! Помисли си, Нанси, оставено самичко, да лежи в една яма!
Девойката вдигна изведнъж глава и каза:
— Момчето е по-добре там, където е сега, отколкото между нас. И ако това не навлече някоя беля на Бил, бих желала то да е умряло в ямата и младите му кости да изгният там.
— Какво! — извика учудено евреинът.
— Да, точно това желая — отвърна девойката и срещна погледа му. — Ще бъда доволна да не се мярка вече пред очите ми и да знам, че най-лошото е минало. Не мога да понасям да го гледам. Само като го видя и въставам против себе си и против всички вас.
— Ха! — възкликна евреинът презрително. — Ти си пияна.
— Така ли мислиш? — извика горчиво девойката. — Не ще да е твоя грешката, ако не съм пияна! Ако зависеше от тебе, ти не би желал да ме гледаш никога в друго състояние освен в този момент. Настроението ми не ти харесва, нали?