— Не — потвърди гневно евреинът, — не ми харесва.
— Промени го тогава! — отвърна му със смях девойката.
— Да го променя! — възкликна евреинът, раздразнен извън всякаква мярка от неочакваната упоритост на събеседничката си, както и от случилите се неприятности. — Аз наистина ще го променя! Слушай, парцал такъв. Само с една думичка бих могъл да погубя Сайкс така сигурно, както ако държа волския му врат между пръстите си. Ако се върне без момчето, ако е могъл да се спаси и не ми го предаде живо или мъртво, убий го сама, ако не искаш да го видиш в ръцете на палача. Направи го веднага щом пристъпи прага на тази стая, иначе може да стане късно!
— Какво значи всичко това? — извика неволно младата жена.
— Какво значи ли? — повтори евреинът, побеснял от ярост. — Когато за това момче мога да получа стотици лири стерлинги, нима ще се оставя да го загубя заради някакви си пияници, с чийто живот съм в състояние да направя, каквото си искам! И при това съм във властта на един същински дявол, който, стига да желае, би могъл да, да…
Старецът млъкна да си поеме дъх и в този миг прекъсна гневния поток от думи и промени цялото си държане. Само преди една минута той тресеше във въздуха стиснатите си юмруци, очите му бяха изблещени, а лицето му бе посивяло от гняв. Сега обаче се сви в един стол и затрепера от страх, че може би е издал някое свое скрито злодейство. След малко мълчание той се осмели да погледне към събеседничката си и се поуспокои, като я видя в същото вцепенено състояние, от което я бе събудил, когато влезе.
— Нанси, миличка — взе да грачи той с обичайния си глас, — разсърди ли ми се, миличка?
— Не ме тревожи сега, Феджин! — отвърна девойката и вдигна морно глава. — Ако Бил не е успял сега, ще успее други път. Той е вършил много неща за тебе и занапред ще върши, когато му е възможно. А когато не успее или не иска, няма да направи нищо, така че е безсмислено да говорим повече.
— Ами момчето, миличка? — запита евреинът, като триеше нервно дланите си.
— Момчето ще сподели съдбата на другите — прекъсна го бързо девойката — и аз пак повтарям, бих желала да е умряло и да е далеч от всички злини и от тебе, стига това да не навреди на Бил. А ако Тоби е успял да се спаси, и Бил ще направи същото. Бил струва два пъти колкото него.
— Ами за това, което ти говорих, миличка? — забеляза евреинът, без да снеме от нея бляскащите си очи.
— Ако е нещо, което трябва да направя, повтори го пак — каза Нанси — или по-добре почакай до утре. Беше ме стреснал за малко, но сега пак съм унесена.
Феджин й зададе още няколко въпроса, за да разбере дали непредпазливите му думи са й дали възможност да долови нещо, но тя му отговаряше с такава готовност и остана толкова равнодушна пред изпитателните му погледи, че всичко това потвърди първоначалното му впечатление, че е малко пияна. Действително тя не бе лишена от тази слабост, така характерна за възпитаничките на евреина, която в ранните им години той по-скоро бе склонен да насърчава, отколкото да възпира. Размъкнатият й вид, както и силният дъх, с който бе напоена стаята, потвърждаваха предположението на евреина. След проявеното вълнение тя изпадна най-напред в състояние на тъпота, а после пак я обхванаха най-противоречиви чувства, под чието влияние първо ронеше сълзи, после възкликваше от радост. Твърде опитен в тези неща, Феджин с голямо доволство установи, че девойката трябва да е доста пияна.
Успокоен от това си откритие и изпълнил намерението, с което бе дошъл — да съобщи на младата жена какво бе научил тази вечер и да се увери със собствените си очи, че Сайкс не се е завърнал, евреинът се запъти към дома си, като остави младата си приятелка заспала, с глава на масата.
Беше един часът след полунощ. Нощта бе тъмна и пронизващо студена и той нямаше голямо желание да се помайва. Острият вятър, който помиташе улиците, сякаш ги бе очистил от минувачи, тъй като по тях се виждаха много малко хора, а и те бързаха да се приберат в къщи.
Евреинът дойде до ъгъла на улицата си и затърси в джоба си ключа, когато тъмна фигура изскочи от издадения напред вход отсреща, потънал в дълбока сянка, и прекосявайки улицата, приближи неусетно до него.
— Феджин — прошепна един глас близо до ухото му.
— Ах! — възкликна евреинът, като се извърна бързо. — Да не би това да е…
— Да! — прекъсна го непознатият. — Навъртам се тук вече два часа. Къде, по дяволите, си ходил?
— По вашата работа, драги — отвърна евреинът, като хвърляше неспокойни погледи към събеседника си и намаляваше крачките си. — Цяла нощ съм тичал по вашата работа.