— Е, да, разбира се — каза подигравателно непознатият. — Е, и какъв е резултатът?
— Нищо хубаво — каза евреинът.
— Но, надявам се, и нищо лошо, нали? — каза непознатият, като се спря изведнъж и погледна изплашено спътника си.
Евреинът поклати глава и тъкмо се готвеше да отговори, когато непознатият го прекъсна и посочи към къщата, пред която се бяха спрели.
— По-добре ще да е да ми разправиш, каквото има, на закрито — каза му той, — тъй като съм измръзнал от дългото чакане и вятърът цял ме прониза.
По вида на Феджин личеше, че с удоволствие би отклонил посещението му в къщи по такъв късен час и дори измърмори, че огънят не е запален, обаче спътникът му повтори остро молбата си и тогава той отключи вратата и го помоли да я затвори тихичко, докато донесе светлина.
— Тъмно е като в гроб — оплака се човекът, като пристъпи пипнешком напред. — Побързай!
— Затворете вратата — прошепна Феджин откъм края на коридора. Но докато той говореше, вратата се затвори със силен шум.
— Не я затворих аз — каза другият, опипвайки пътя си. — Или вятърът я е блъснал, или самичка се е затворила. Донеси по-скоро светлината, иначе ще си разбия черепа в тази проклета дупка.
Феджин слезе крадешком по кухненската стълба. След кратко бавене той се върна с една запалена свещ и съобщи, че Тоби Кракит спи в задната стаичка долу, а момчетата са в предната. Като кимна на човека да го последва, той го поведе нагоре по стълбата.
— Можем да си съобщим, каквото имаме, тук, драги — каза евреинът и отвори врата на първия етаж, — и тъй като по капаците на прозорците има дупки, ще оставим свещта на стълбите. Ето, така!
С тези думи евреинът се наведе и сложи свещта на едно стъпало, точно срещу вратата на стаята. После въведе гостенина си в стаята, в която нямаше почти никакви мебели освен счупено кресло и диван без покривка, сложен зад вратата. Непознатият седна върху него с уморено движение, а евреинът се намести в креслото, което бутна пред събеседника си. Не беше съвсем тъмно, тъй като вратата бе полуотворена и свещта хвърляше бледото си отражение върху отсрещната стена.
Известно време двамата разговаряха шепнешком. Макар и от разговора да не се долавяше нищо освен някоя и друга несвързана дума, човек лесно можеше да разбере, че Феджин се защищава срещу някакви обвинения от страна на непознатия и че последният бе доста раздразнен. Те разговаряха така около петнадесет минути, когато Мънкс — както евреинът на няколко пъти назова събеседника си — каза с малко повишен глас:
— Пак ти повтарям, че лошо си подхванал работата. Защо не го държа тук, при другите, и не прави от него изкусен джебчия?
— Виж ти какви приказки! — възкликна евреинът, като повдигна рамене.
— Да не би да искаш да кажеш, че ти е било невъзможно да сториш това, макар да си го желал? — запита остро Мънкс. — Не си ли го вършил с други момчета десетки пъти? Ако имаш търпение най-малко една година, нямаше ли да успееш да наредиш така работите, че да го осъдят и благополучно да го изселят оттук; може би и за цял живот?
— И кому би било полезно това? — запита смирено евреинът.
— На мен — отвърна Мънкс.
— Но не и на мене — каза покорно евреинът. — Аз бих могъл да имам полза от него. Когато двама души сключват някакъв договор, много естествено е да се гледа интересът и на двете страни, нали така, приятелю?
— И в такъв случай какво? — запита остро Мънкс.
— Видях, че не е лесно да го вкараме в нашия път; той не прилича на другите момчета в неговото положение — каза евреинът.
— Дявол да го вземе, така е! — измърмори другият. — Иначе отдавна би станал крадец.
— Не можех да направя нищо от него — продължи евреинът, като следеше боязливо физиономията на събеседника си. — Нямаше с какво да го сплаша, а в началото това винаги е необходимо, иначе трудът ни отива напразно. Какво можех да сторя? Да го изпратя с Хитреца и Чарли? И това направих в началото, но после трябваше да треперя за всички ни.
— Аз съвсем не съм виновен за това — забеляза Мънкс.
— Не, драги, не сте виновен. И сега аз не съжалявам за тази работа, тъй като ако не бе се случило така, вие едва ли бихте го забелязали, едва ли щяхте да разберете, че той е момчето, което търсите. После го върнах отново с помощта на девойката, а сетне пък тя взе да го покровителства.
— Можеш да я удушиш! — каза нетърпеливо Мънкс.
— Не ни отърва да сторим това точно сега, драги — отвърна усмихнато евреинът, — а освен туй тази работа не е в занаята ни, иначе и аз бих бил доволен да я свършим. Познавам добре тази пасмина жени. Щом момчето позакоравее, тя ще престане да държи за него. Вие желаете да направя от него крадец. Ако е живо, сега вече ще мога да успея с това, а ако — продължи евреинът, като се приближи до събеседника си — имайте предвид, че няма вероятност да е така, но ако се е случило най-лошото и то е мъртво…