— По-скоро на стържене с някаква желязна пръчка върху тенекиено стъргало — поправи го Бритлс.
— Да но това беше, когато ти го чу — възрази мистър Джайлс. — В момента, за който разправям, шумът беше точно като дращене. Тогава отметнах одеялото — продължи Джайлс, като отметна настрана покривката на масата — седнах в леглото и се ослушах.
Готвачката и камериерката едновременно възкликнаха: „Божичко!“ — и притеглиха столове по-близко една до друга.
— Сега вече го чух съвсем ясно — продължи мистър Джайлс. — Някой, казах си аз, се опитва да насили врата или прозорец. Какво да се прави? Ще събудя онова клето момче, Бритлс, за да не го убият в леглото му. Или пък, думам си аз, могат да прережат гърлото му, без той дори да се усети.
При тези думи всички очи се обърнаха към Бритлс, който зяпна в говорителя и продължи да го гледа втренчено с широко отворена уста и с лице, по което се четеше истински ужас.
— Хвърлих настрани одеялото — каза Дажайлс, като отметна покривката за маса, с очи, вперени в готвачката и камериерката, — измъкнах се тихичко от леглото, нахлузих си …
— Тук има дами, мистър Джайлс — промърмори тенекеджията.
— … обувките, господине — каза Джайлс, като се обърна към него и наблегна на думата, — грабнах пълния револвер, който винаги качвам вечер горе, и отидох на пръсти в стаята му. Бритлс, рекох му аз, когато го събудих, не се плаши!
— Точно така беше — забеляза Бритлс с нисък глас.
— Вече сме мъртъвци, струва ми се, рекох му аз, но не се плаши.
— Той беше ли изплашен? — запита готвачката.
— Нищо подобно — отвърна мистър Джайлс. — Той беше толкова спокоен, колкото, почти колкото мене.
— Ако бях аз, сигурна съм, че веднага щях да умра — забеляза камериерката.
— Ти си жена — каза Бритлс, като се понапери.
— Бритлс е прав — съгласи се и мистър Джайлс и кимна одобрително с глава. — От жена друго и не може да се очаква. Ние, като мъже, взехме тъмен фенер, окачен до леглото на Бритлс, и слязохме пипнешком по тъмната като рог стълба, ето така.
При тези думи мистър Джайлс стана от мястото си и направи две крачки със затворени очи, за да илюстрира разказа си с подходящи движения, когато се стресна силно заедно с останалата част от компанията и забърза назад към стола си. Готвачката и Камериерката изпищяха.
— Почука се на вратата — каза мистър Джайлс, обладан от пълно спокойствие. — Я някой да отвори?
Никой не се помръдна.
— Струва ми се малко чудно да се чука по това време на деня — каза мистър Джайлс и обходи с поглед бледите лица наоколо, като самият той беше много пребледнял, — но все пак вратата трябва да се отвори. Хей, никой ли не чува?
Докато говореше, мистър Джайлс погледна към Бритлс, но този младеж, по природа скромен, навярно се счете за никой и затова реши, че въпросът не може да се отнася до него. Мистър Джайлс насочи умолителния си поглед към тенекеджията, обаче той изведнъж бе заспал. За жените не можеше да става и дума.
— Ако Бритлс предпочита да отвори вратата в присъствие на свидетели — заяви мистър Джайлс след кратко мълчание, — аз съм готов да го придружа.
— Също и аз — каза тенекеджията, като се събуди тъй внезапно, както бе и заспал.
При тези условия Бритлс капитулира. Като откри, че вън вече е бял ден (посредством отваряне на прозоречните капаци), дружината доби малко смелост, всички се качиха горе с кучетата пред тях. Двете жени, страхувайки се да останат долу, вървяха най-отзад. По съвета на мистър Джайлс всички говореха много високо, за да предупредят всеки злодейски настроен човек отвън, че компанията е многобройна. Но находчивият мозък на иконома роди и друга идея: всички щипеха кучетата по опашките, за да ги накарат да лаят яростно.
След взимането на тези предпазни мерки мистър Джайлс се хвана здраво за ръката на тенекеджията (за да му попречи да избяга, както каза усмихнато той) и даде заповед да се отвори вратата. Бритлс послуша. Останалите, надничайки страхливо над рамената на другарите си, не видяха нищо друго освен клетия Оливър Туист, изтощен и отпаднал, който вдигна натежалите си очи и безмълвно потърси съчувствие.
— Момче! — възкликна мистър Джайлс и смело избута тенекеджията. — Какво се е случило с…? Я виж, Бритлс… погледни тук… не е ли това? …
Бритлс, който бе отишъл зад вратата да я отвори, веднага, щом видя Оливър, нададе силен вик. Мистър Джайлс сграбчи момчето за едната ръка и единия крак (за щастие ръката не бе ранената) и го задърпа право в хола, след което го просна с цялата му дължина на пода.
— Ето го! — зарева Джайлс и нададе възмутени викове нагоре по стълбата. — Ето един от крадците, госпожо! Ето крадеца, госпожице! Ранен, госпожице! Аз го раних, госпожице, а Бритлс държеше светлината.