— Бъди любезна и услужлива към всички насекоми, които срещаш — рече тя накрая. — По тоя начин ще научиш от тях повече, отколкото мога да ти кажа днес. Ала пази се от стършелите и осите. Стършелите са нашите най-лоши и най-могъщи врагове, а осите са безполезен разбойнически род, без отечество и без вяра. Ние сме по-силни и по-могъщи от тях, ала те крадат и убиват. Ти можеш да си служиш с жилото срещу всички насекоми, за да си спечелиш уважението им и за да се защитиш. Но ако ужилиш топлокръвно животно или човек, ще умреш, защото жилото ти остава в тяхната кожа и се пречупва. Употреби жилото си само в крайна нужда, но извърши го храбро и не се бой от смъртта! Ние, пчелите, дължим високата почит и уважение, с които се ползуваме навред, на нашата храброст и нашия ум. А сега, сбогом, мъничка Мая! Бъди щастлива в живота и вярна на народа си и на своята царица!
Малката пчелица се поклони, а после прегърна и целуна старата си учителка. Тя си легна, но едва можа да заспи от радост и вълнение, че на другия ден ще види големия безкраен свят, слънцето, небето и цветята.
В града на пчелите беше тихо. Голяма част от по-младите пчели напусна държавата, за да образува нова. Дълго бръмча големият рояк на слънце. Това не бе проява на високомерие или бунт против царицата. Народът се беше размножил много, та нямаше в страната място за всички, и защото не беше възможно да се събере толкова мед, че да стигне през зимата за всички. Голяма част от меда, събиран през лятото, те отстъпваха на човеците по силата на стари държавни договора, срещу които те осигуряваха благоденствието на тяхното царство, грижеха се за спокойствието им, а зиме ги запазваха от студ.
На другия ден Мая още в леглото си чу радостен вик:
— Слънцето изгря!
Тя веднага скочи и тръгна с една работничка.
— Добре! — каза работничката. — Можеш да хвърчиш с мен.
Пред портите на града те бяха спрени от стражата. Навалицата беше голяма. Един от пазачите съобщи на малката Мая тайния пропуск, който всички пчели от кошера трябваше да знаят и без който никоя пчела не се допуска да влезе в града.
— Запомни го добре — каза той — и приеми моите благопожелания за твоя пръв полет!
Когато малката пчела излезе пред портите на града, затвори очи пред блясъка на светлината, която я целуна. Това бе сияние от злато и зеленина, тъй богато, горещо и бляскаво, че от щастие не знаеше какво да каже, ни какво да стори.
— Това е великолепно, — рече тя на спътницата си. — Може ли да хвръкнем натам?
— Карай! — рече другата.
Малката Мая изправи главичката си и раздвижи хубавите си нови крилца. Внезапно й се стори, че площадката, на която стоеше, потъва, земята се изплъзна изпод нея и сякаш големите зелени дървета се втурнаха върху й.
Нейните очи светеха, сърцето й ликуваше.
— Аз хвърча! — извика тя — Това, което правя, бездруго е хвърчене. О, колко е чудесно!
— Да, ти хвърчиш, — рече работничката, която едва я настигаше. — Ние летим сега право към липите, към нашите дворцови липи; по тях ще познаеш, къде е градът. Но ти хвърчиш много бързо, Мая!
— Искам още по-бързо! — рече Мая. — О, как хубаво ухае светлината!
— Не, — каза работничката запъхтяно, — дърветата миришат. Не хвърчи по-наляво, инак ще остана назад, а ти не ще можеш да запомниш местността, за да се върнеш обратно.
Но малката Мая не слушаше. Тя беше опиянена от радост, слънце и щастието, че живее. Струваше й се, че е стрела, която лети през светнало зелено море от лъчи, от хубаво към по-хубаво.
Пъстрите цветя я зовяха. Тихите осветени далечини я мамеха и синьото небе благославяше нейния възторжен полет.
— Никога не ще бъде тъй хубаво като днес! Не мога да се върна! Не мога да мисля за нищо друго, освен за слънцето.
Цветните картини под нея се сменяваха.
— Слънцето е сигурно цяло от злато, — си мислеше малката пчела.
Когато стигна една голяма градина, потънала в цъфнали облаци от черешов цвят, глогини и люляк, тя се спусна надолу, капнала от умора. Тя падна в легло от червени лалета, улови се за един от най-големите цветове, притисна се до стената на чашката, въздъхна дълбоко и блажено, и видя през замрежените процепки на цветето сияещото синьо небе.
— О, в широкия свят е хиляди пъти по-хубаво, отколкото в тъмния град на пчелите! Никога няма да се върна там, да нося мед и правя восък! О, не, никога няма да сторя това! Аз искам да обходя и позная цъфтящия свят! Аз не съм като другите пчели, сърцето ми е създадено за радости и изненади. Аз търся приключения. Не ме е страх от опасности! Нямам ли и сила, и смелост, и жило?