— Това е роза, — рече той, — разберете го добре! Ние от четири дни се настанихме в нея и под нашите грижи тя се разви чудесно. Мога ли да ви помоля да се приближите?
Мая се поколеба, но надви смущението си и направи няколко крачки. Бръмбарът бутна едно листче и те влязоха в тесните стаи със светлорозови ароматни стени и угаснала светлина.
— Чудесно е у Вас! — рече Мая. Тя беше цяла във възторг. — Това ухание ми замайва главата.
Бръмбарът се радваше, че Мая харесва неговото жилище.
— Трябва да умееш да се настаниш, — рече той и се усмихна самодоволно. — „Кажи ми къде и с кого живееш, за да ти кажа какъв си“, казва старата пословица. Ще обичате ли малко мед?
— Ах, — извика Мая, — ужасно ми се ще!
Бръмбарът кимна и изчезна зад една стена. Мая се огледа щастлива. Тя погали страните и ръчичките си о нежните огненочервени завеси, вдъхна дълбоко скъпия аромат, упоена от радостта, че се намира в такава красива къща.
— Какво щастие е да живееш! — мислеше си тя. — Тая къща не може да се сравни със задушните претъпкани стаи, в които се свиваме и работим ние. Дори тишината тук колко е чудесна!
Тя чу изведнъж как зад стената бръмбарът силно се кара. Той беше възбуден и сърдит. На Мая се стори, че той е хванал някого и грубо го изтласка. В същото време чу тънък гласец, боязлив и недоволен.
Мая долови думите:
— Вие се осмелявате да ме оскърбите, защото съм сама, но аз ще повикам моите другари! Вие сте грубиян. Добре, отивам си, но Вие никога няма да забравите прякора, който Ви дадох.
Мая много се изплаши от внушителния остър и сърдит глас на чужденеца. После чу стъпки. Някой бързо се отдалечаваше.
Бръмбарът се върна и, като мърмореше сърдито, подхвърли й малко мед.
— Това е нетърпимо, — рече той, — никъде не може да си намериш мира от тая сган!
Мая беше тъй гладна, че забрави да благодари. Тя бързо си натъпка устата и замляска.
Бръмбарът изтри потта от челото си и разслаби горното пръстенче на врата си, за да диша по-леко.
— Кой беше? — попита Мая с пълна уста.
— Глътнете първо и не говорете с пълна уста, — рече бръмбарът — нищо не Ви се разбира.
Мая го послуша, но сърдитият домакин не я остави пак да пита. Той сам продължи сърдито:
— Мравка беше. Тия приятели си въобразяват, че трябва да се грижим само за тях. Промъкнала се, без да поздрави и без да се обади, в килера! Възмутително! Ако не знаех, че тия гадинки и без това нищо не разбират от приличие, не бих се поколебал да ги нарека крадци.
Внезапно той си припомни нещо и се извърна към Мая:
— Извинете, забравих да Ви се представя. Наричам се Пепи, от рода на трендафиловите бръмбари.
— Аз се казвам Мая, — рече малката пчела плахо, — много се радвам, че се запознах с Вас.
Тя внимателно разглеждаше бръмбара Пепи. Той се поклони отново и разпери пипалцата си, приличащи на две малки кафяви ветрила. Това страшно се хареса на Мая.
— Вие имате чудесни пипала, — рече тя, — просто — сладки!
— Е, да, — каза Пепи поласкан, — ние държим на това! Искате ли да ги видите от другата страна?
— Ако смея да Ви помоля, — каза Мая.
Бръмбарът извърна ветрилните пипала от другата страна, право срещу слънцето.
— Чудесно, нали? — рече той.
— Не бих повярвала, че може да има такова красиво нещо, — отвърна Мая. — Моите пипала съвсем не се виждат!
— Е, да, — каза Пепи, — всеки със своето. Затова пък имате хубави очи и златото на Вашата главичка Ви придава особена прелест!
Мая сияеше от щастие. Никой досега не беше й казал, че у нея има нещо хубаво. Тя се замая от радост и бързо грабна капка мед.
— Чудесно качество! — рече тя.
— Мая, вземете си още! — подкани я Пепи, малко зачуден от охотата на своята гостенка. — Това е мед от рози — от първия сбор. Трябва да внимавате да не си развалите стомахчето. Тука има и река, ако Ви е жадно.
— Много Ви благодаря, — каза Мая, — бих искала да хвръкна вече, ако ми позволите.
Бръмбарът се засмя.
— Да хвърчите и все да хвърчите — това Ви е в кръвта, — рече той. — Аз не мога да разбера този неспокоен живот. Има особена приятност и в това да си седиш на едно място — нали?
— Ах, аз с такова удоволствие хвърча! — каза малката Мая.
Бръмбарът вежливо разтвори червената завеса.
— Искам да Ви придружа. Ще Ви заведа до един лист, откъдето се вижда всичко. Оттам ще може лесно да хвръкнете.
— О, благодаря, — рече Мая, аз мога отвсякъде да излетя.
— Добре сте Вие, — каза Пепи, — аз пък едва разгръщам долните си крила.
Той й стисна ръката и разтвори последната завеса.