— Ти не забрави родината си и своя народ. Ние искаме да ти се отплатим затова. Занапред ти ще стоиш до мене и ще ми помагаш във водене на държавните работи. Аз вярвам, че по тоя начин твоят опит във всичко, което си преживяла, най-добре ще бъде използуван за благото на държавата.
Това решение на царицата се посрещна с ликуване. И то се изпълни.
Така завършва историята за приключенията на пчелата Мая. По-късно се чу, че под влиянието й пчелният град стана красив и богат, а самата тя се радваше на голяма почит и беше много обичана от народа. Мая, в тихи вечери, не забравяше да се отбива в стаичката, дето беше живяла по-рано. Касандра ядеше мед и старееше. Тя често разказваше на младите пчели, които я слушаха с радост, чудните приключения на пчеличката Мая.