— О, Господи, синьото небе! — извика с възторг Мая. — Сбогом!
— Довиждане! — каза Пепи.
Той постоя малко върху най-високия лист на розата, да гледа малката Мая. Тя беше се понесла право към небето, към златния слънчев блясък и чистия утринен въздух.
След това Пепи тихо въздъхна и се отдръпна замислен в хладната розова чашка. Стана му горещо, при все че беше още рано. Той затананика утринната си песен, която звънна в алената светлина на розовите листа и в топлия слънчев блясък:
А вън, над цъфналата земя, бавно се носеше и сияеше пролетният ден.
ГОРСКОТО ЕЗЕРО И НЕГОВИТЕ ОБИТАТЕЛИ
— Ах, — помисли си малката Мая, като хвърчеше, — забравих да питам Пепи за човеците. Какъвто е опитен, той лесно можеше да ми даде най-добри сведения. Но възможно е днес и сама да срещна човек.
Пълна с доверие и бодрост, тя огледа със своите лъскави очи широкия простор, който се беше разлегнал долу под нея в цялото си лятно великолепие.
Мая мина край една градина, дето играеха хиляди багри. Срещна много насекоми, които я поздравиха и й пожелаха добър път и успех. Колкото пъти виждаше пчела, сърцето й трепваше неспокойно, защото се чувстваше малко виновна за безделието си и гледаше да не среща познати. Но скоро разбра, че пчелите не й обръщат внимание. Изведнъж видя под себе си да блести синьото небе в бездънна вода. Отначало се изплаши и помисли, че е литнала нависоко, оттатък небето, но веднага забеляза, че по бреговете растат дървета и позна с възторг, че небето се оглежда в голямо спокойно езеро, което се синее тихо и ясно в ранното утро. Тя литна радостно над повърхността му и видя отразен образа си, как хвърчи, видя светлите си крила да лъщят като чисти трептящи стъкла, как краченцата й правилно са порасли до тялото, и видя във водата да блести златото на нейното хубаво тяло.
— Каква радост да хвърчиш над водната повърхност! — ликуваше тя.
В прозрачната вода зърна големи и малки риби, които плуваха, а други сякаш спокойно се люлееха. Мая се боеше да се приближи до тях, защото знаеше, че рибите са опасни.
Когато стигна другия бряг на езерото, привлече я топлата тръстика и огромните листа на водната лилия, които лежаха върху водата като зелени блюда. Тя избра най-скрития лист, над който се люлееха на слънце широките листа на тръстиката и който беше почти в сянка. Само няколко кръгли слънчеви петна лежаха над него, като жълтици.
— Чудесно, — рече малката пчелица — просто чудесно!
Тя реши да се поизмие и се приведе в ред. Хвана си главата с две ръце, изопна я, сякаш искаше да я откъсне. Ала се пазеше да не дръпне много силно — искаше само да я очисти от праха. После почна да трие крилцата със задните си крака, тъй че те се смъкнаха ниско, станаха отново лъскави и прилепнаха както по рано.
Изведнъж пред нея се показа син бръмбар, кацна на същия лист и я изгледа смаяно.
— Как така лежите на моя лист? — запита той. Мая се изплаши.
— Не мога ли да си почина малко? — рече тя.
Мая си спомни за Касандра, която й каза, че пчелният род е почитан между всички насекоми. Сега искаше да опита дали ще сполучи да накара да я уважават. Но сърцето й все още тупкаше, защото беше отговорила много високо и рязко.
Бръмбарът наистина се стресна, като видя, че Мая няма намерение да се отмести. С недоволно бръмчене той се прехвърли върху тръстиковото стъбло, което се надвесваше над листа и рече много по-учтиво, като се люлееше в слънчевата светлина:
— Вие би трябвало да работите, както подобава на пчела, ала щом имате нужда от спокойствие… добре, аз ще почакам тук.
— Тук има много листа, — рече Мая.
— Всичко е заето, — рече той. — Днес за днес е щастлив само оня, който може да има парче земя. Ако моят предшественик не беше хванат от жабата, и досега не бих имал истински подслон. Да нощуваш ту тук, ту там, съвсем не е приятно. Не всички имат такава уредена държава както вас. Впрочем, моето име е Ханс Христов. Позволете да Ви се представя!
Мая мълчеше и мислеше с ужас, колко е страшно да попаднеш в лапите на жабата.
— Има ли много жаби в това езеро? — попита тя бръмбара и седна точно сред листа, за да не я видят от водата.
Бръмбарът се засмя.
— Не си правете излишен труд! — каза той насмешливо. — Жабата може да Ви види отдолу, когато слънцето грее, защото листът е прозрачен. Тя много добре вижда, че седите върху моя лист.