„Ти, малък приказливко, млъквай, езика ти да не извия!
Какво току ми се навираш: на всяка манджа — мерудия!
На остър кол ще те набия, ако на Върбалан решиш
да кажеш накъде съм тръгнал —
тогаз ще се печеш на шиш!“
Но малък Въбропей пернат политна с вирната опашка:
Да-ха, хвани ме, ако можеш — не ме лови ни бич,
ни прашка!
До Върбалан ще прелетя и нему тихо ще прошепна:
„Там гдето Сивталаз тече, ще му подскажа, без да трепна,
по залез-слънце. Бързай, на, трапеза там е сложена!“
Тогава се усмихна Том: „Щом тъй е, значи да вървя,
ех, вярно, друмища ме чакат, но днес ще се повеселя.“
Веслата стегна и почисти, измъкна лодката от храста
и през тръстика и папур се спусна смело — джаста-праста,
и песен даже си запя: „Глупав папрат, ала-бала,
Върбоструйка-струйка разбълбуква сякаш хала!“
„Опа! Том Бомбадил, ти къде тъдява си се заразхождал
с таз коруба стара? Върбоструйка где преброждаш?“
„Тръгнал съм към Брендивин, на Реката по снагата;
къмто Свършиплет където пир за мене стягат.
Там живее благ и мил дребничък народец
дето среща ме не гост, а кат братец роден.“
„Поздрави ти моите близки, питай ги тогава
где по техните земи риба се скътава!“
„А, не става, рече Том, там съм на разходка,
не да върша туй-онуй, а да скитам с лодка.“
„Хей, брей, смешен Том! Само че внимавай
старото корито твое да не те удави!“
„Замълчи, син Рибалане! Мерси за съвета!
Сам иди да си закичиш с кости рибешки сетрето!
Тук се пъчиш, големееш с алена жилетка,
у дома, признай, се чувстваш като в малка клетка.
Чувал съм за твои близки, навирили клюна,
дето не ги бива даже да хванат моруна!“
Рибалан тогава млъкна, окото му мигна,
Том си тръгна. Пляс с криле — онзи си замина,
а зад него се понесе синкаво перце.
Том си рече — туй е дар, макар не от сърце.
И си шапката закичи, хвърлил старото перо:
„Вече синьо ще си имам — веселко и по-добро!“
В миг водата закипя — с кръгове бълбука.
Том замахна със весло, прас! — то сянка чукна.
„Пфу! Том Бомбадил! Скоро не си идвал!
Лесно ще те потопя с лодката и всичко!“
„Моля? Виж го ти, Видран, как се е отракал!
По-добре да си вървиш, че дела ме чакат.“
„Шт, Том Бомбадил! Да не викна мама
ведно с цялата рода — батко е за двама!
Ще им кажа: Том Глупака със старата си лодка
Върбоструйка ще преброжда като на разходка!“
„Кожата ти тлъста аз ще я дам на Тварите
да я поизтупат. След това затварям те
в тънки обръчи така, че и твойта майка
не мож те позна. А сега си трайкай!“
„Пфу!“, изпусна се Видран и вода разплиска
върху шапката на Том, после се закиска
и се гмурна във Реката, към брега отплува
Бомбадиловата песен вече да не чува.
Покрай Том навъсен Лебед мина плавно, гордо,
и погледна го, изпъшка без следа от бодрост.
Том усмихна се: „Какво, искаш си перото?
Дай ми друго — онова излиня горкото.
Де да беше по-любезен, щях да те обичам —
но си толкоз горделив, та не се заричам!
Ако някой ден се върне Кралят за добро,
твоят вирнат клюн ще сложи мигом на место!“
Лебедът пак изпуфтя и отмина бързо;
Том веслата взе тогаз и напред забърза.
До пред Бента той пристигна. Вниз пенливобяла
върху Струйноблик водата лееше се цяла.
Том над яза се прехвърли и политна долу.
Запремята се и блъсна Насипа оголен.
„Хой! Брей, кой бил тук — брадат смешен Том!“,
оживиха се завчас в Свършиплет и Брередон.
„Бягай, Том, да не те погнем със стрели и прашки!
Старогорци не се пускат във земите ни юнашки,
лодките им ний потапяме, ако стъпят в Брендивин.“
„Я по-кротко, полуръстове, ще ви ступам до един.
Знаете ли, че съм виждал ваши мили сродници
как се крият още щом ги погледнат бродници,
как от своите си сенки в лунна нощ се стряскат.
Ха по-кротко, да не викна орки да ви спляскат!“
„Викай който искаш, Том, квото щеш приказвай.
Три стрели във шапката! Нас недей да дразниш!
Накъде сега отиваш? Ако бира ти се пие,
в Брередон едва ли има кой да ти надвие!“
„По-далеч от Брендивин аз съм се запътил —
към Крайграфската река — буйна, че и мътна.
Ако някой ми помогне таз река да прекося,
ще го помня и прославям чак до моята земя.“
Мрак над Графството се спусна, слънцето залезе,
Брендивин почервеня и ветрец излезе.
Край брега на Сивталаз никой Том не чака,
и на Пътя няма кой да срещне юнака.