— Господин полковник, аз нищо не разбирам от вашите ъгли, меридиани и основи! Изобщо не разбирам, какво искате да правите в пустинята. Но това е ваша работа. На вас ви трябва равна долина и аз ще ви помогна да я намерите.
Мокум заповяда кервана да завие на югоизток. Тук трябваше да има долина, малко по-южно от Латаку.
От този ден бушменът вървеше пред кервана. Сър Джон Мърей яздеше винаги с него. Добре въоръжен, той от време на време стреляше по африканския дивеч. Полковник Еверест беше оставил коня да го води, като мислеше за експедицията, на която предстояха много мъчнотии. Матвей Струкс също мълчеше. Николай Паландер се возеше в кола или вървеше пеша, като през всичкото време правеше изчисления.
Уйлям Еймери и Михаил Цорн бяха неразделни. Те съвсем се сприятелиха, яздеха един до други, спореха и приказваха, често задминаваха с няколко мили кервана и преставаха да бъдат астрономи. Възхищаваха се на природата, вдишваха чудния въздух, смееха се и бъбреха като ученици и забравяха, че са важни хора, които живеят в обществото на кометите и на другите небесни тела. Те бяха пълна противоположност на полковника и Матвей Струкс.
Те често говореха за тези учени. Уйлям Еймери се запознаваше с тях от разказите на Михаил Цорн.
— Да, аз внимателно ги следях през време на пътуването ни с парахода Августа и забелязах, че те си завиждат един на друг — каза Михаил Цорн. — Макар полковник Еверест да изглежда началник на експедицията, Матвей Струкс е съвсем равен на него по права. Руското правителство точно е определило положението му… Та нашите двама началници имат еднакви права да заповядват. Обаче двамата са еднакво горди и упорити и си завиждат един друг, а когато си завиждат учени, това е най-лошата завист.
— И най-безсмислената — допълни Уйлям Еймери, — защото успехът на науката зависи от всички. Ако предположенията ви са верни, а за това има много основания, това ще бъде много лошо за експедицията ни, защото за успешното завършване на работата е потребно пълно съгласие.
— Безспорно — каза Михаил Цорн, — а при това се страхувам, че това съгласие не съществува. Какво ще стане, ако за всяка дреболия изниква недоразумение: избиране на основа, начин на изчисление, избиране на място, проверка на цифрите и т.н. Ако не се лъжа, ще изникнат куп неприятности при бъдещата проверка на двойните ни регистри и при внасянето в тях на миналите наблюдения, които ще дадат възможност да се определи дължината на метъра.
— Вие ме плашите, драги ми Цорн. Ще бъде много неприятно и мъчително, ако пропаднат всички трудове поради липса на съгласие и се върнем с празни ръце. Дано не се случи това!
— И аз желая това — отвърна младият руски астроном, — но повтарям, че през пътуването ни няколко пъти ми се случи да бъда свидетел на научните им спорове. Тогава се уверих в упоритостта на двамата, а освен това се чувствуваше, че тук играе роля завистта.
— Но те винаги са заедно, по-неразделни са от нас. Никога не можете да ги видите по отделно.
— Да — каза Михаил Цорн, — те не се разделят, защото през всичкото време се наблюдават един други. И ако някой от тях не вземе връх, ще бъде много мъчно да се работи.
— А кого бихте избрали? — попита Уйлям нерешително.
— Драги ми Уйлям, аз с удоволствие ще призная онзи, който победи, защото и двамата са знаменити учени. А в тези случаи няма място за национално самолюбие. И за това не е ли все едно, кой ще застане начело — русин или англичанин? Не е ли тъй?
— Точно тъй е, драги Цорн. Предразсъдъците не трябва да попречат да изпълним задачата си. Затова нека се помъчим да направим всичко, за да попречим на кавгата на двамата противници. Па и вашият съотечественик Николай Паландер…
— Николай Паландер ли? — със смях отвърна Михаил Цорн. — Не, той нищо не ще види, нищо не ще чуе, нищо не ще разбере. Той не е русин, не е англичанин, не е немец, не е китаец, не е жител на луната. Той е просто Николай Паландер!
— Това не може да се каже за сър Джон Мърей. Той е англичанин до мозъка на костите си, страстен ловец е, и за него ловът на жираф или слон е по-интересен от изследването. И тъй, на него също не можем да разчитаме, за да предотвратим вероятните стълкновения. А пък ние, разбира се, винаги ще си останем добри приятели.
— Винаги, каквото и да се случи — каза Михаил Цорн, като протегна ръка на приятеля си.
Керванът се спускаше на югозапад. На 4 март той се приближи до подножието на хълмовете, по които вървеше от Латаку насам. Когато се приближиха до равнината, тя излезе неудобна за начало на триангулацията, защото повърхността й беше вълнообразна.