Ловецът хареса съвета на астронома и веднага отиде на лов за няколко часа в храсталаците и близките места. Лъвовете, хиените и леопардите не бяха страшни за такъв ловец като него, който беше навикнал на африканските гори. Той свирна на кучето си Топ. То приличаше на хиена от пустинята Калахари и произхождаше от онази порода, от която балабасите някога са обучавали ловджийски кучета. Умното куче, което също тъй губеше търпение, като господаря си, весело залая в отговор на бушмена, сякаш одобряваше решението му. Скоро ловецът и кучето се скриха в гората, зад масата зеленина, която се простираше далече зад водопада.
Като остана сам, Уйлям Еймери легна и почна да мисли за истинското положение на нещата. Той се намираше далече от населени места, по бреговете на още малко известната Оранжева река. Тука чакаше приятелите си, които бяха напуснали отечеството си, за да се изложат на всички случайности на една далечна експедиция. Каква беше целта на тази експедиция? Каква научна задача искаха да решат в тези пустинни места на Южна Африка? Какви наблюдения искаха да направят на тридесетия южен паралел? За всичко това уважаемият г-н Ейри, директор на Гринвичската обсерватория, не съобщаваше нищо в писмото си. От него, Еймери, искаха само съдействие, като от учен, запознат с климата и местностите на тези ширини. И тъй като, както изглежда, целта беше научна, участието му в експедицията беше от голяма полза за всички.
Докато младият астроном мислеше за тези неща и си задаваше хиляди въпроси, на които не можеше да отговори, клепките му натежаха и незабелязано той дълбоко заспа.
Когато се събуди, слънцето се беше вече скрило зад живописните хълмове, които рязко се очертаваха на залетия от лъчите хоризонт. След няколко минути той почувства, че е време да вечеря. Беше вече шест часа вечерта и беше време да иде при каруцата, оставена в долината.
Точно в тази минута се чу гърмеж в гората от дясната страна, която се простираше по склоновете на хълмовете. Веднага след гърмежа бушменът и Топ се показаха в края на гората. Мокум влачеше едно убито животно, което току-що беше застрелял.
— Елате, елате, господин доставчик! — завика Уйлям Еймери. — Какво ни донесохте за вечеря?
— Козленце, господин Уйлям — отговори ловецът, като хвърли на земята едно животно, рогата на което приличаха на лира.
То беше като антилопа, известно повечето под името „подскачаща коза“, която се среща в цяла Южна Африка. Чудесно животно, гърба на което е покрит с гъста копринена бяла козина, изпъстрена с кафяви петна. Крайно вкусното му месо беше предназначено за вечеря.
Ловецът и астрономът метнаха животното на една тояга и го понесоха към лагера си в тясното гърло на долината, където стоеше каруцата им, пазена от двама бушмени-водачи.
Глава 2
Официално представяне
На 28, 29 и 30 януари Мокум и Уйлям Еймери не напуснаха мястото, определено за срещата, Докато бушменът, увличан от ловджийски инстинкти, преследваше дивеча в гората около водопада, младият астроном наблюдаваше природата. Видът на тази дива и величествена природа го възхищаваше и изпълваше душата му с нови чувства. Той, човекът на цифрите, таблиците, който прекарваше цели денонощия край телескопите, за да види минаването на небесните светила през меридиана, изпитваше безкрайна наслада от живота под открито небе в непроходимата гора, покриваща хълмовете от пустите върхове и от дъгоцветните облаци от водни пръски на Моргедският водопад. Това беше радост за човек, умът на когото винаги е зает с математически комбинации, да се поддаде на поетично настроение. По този начин той убиваше скуката на очакването, като почиваше телесно и душевно. Новата обстановка отчасти обясняваше онова неизчерпаемо търпение, с което се отличаваше и което бушменът не можеше да сподели. През всичкото време ловецът изгаряше от нетърпение и младият астроном напразно се мъчеше да го успокои с хладнокръвните си съвети.