— Дим! — извика Мокум.
Уйлям Еймери почна да гледа в далечината, където гледаше ловецът и видя на завоя черна ивица дим и бяла пара. Както изглежда, парната шалупа засилваше бързината, за да пристигне в определения срок на свиждането.
Тя се намира на седем мили от Моргедския водопад.
Беше вече пладне. Тъй като тука мястото беше неудобно за слизане от шалупата, астрономът реши да се върне при водопада. Той каза това на ловеца, който нищо не възрази и веднага тръгна по проправения от него път, по левия бряг на реката.
Уйлям Еймери последва другаря си. На последния завой на реката, той се обърна и видя английското знаме, което се развяваше на шалупата.
Те вървяха много бързо. След един час астрономът и бушменът се намираха на четвърт миля от водопада. На това място реката се врязваше в брега в полукръг и образуваше залив, в който шалупата можеше да спре, защото тука водата беше достатъчно дълбока.
Парната шалупа не можеше да бъде далече, тя вече настигаше нашите пешеходци, въпреки бързото им ходене. Макар още да не се виждаше зад издадения бряг, покрит с високи дървета, които не позволяваха да се видят очакваните, вече ясно се чуваше пуфтенето й. После се чуха пронизителни изсвирвания. Тези свирения не се прекъсваха: с тях екипажът искаше да се съобщи за приближаването си до водопада. Това беше сигнал за Еймери.
В отговор на тях ловецът изпразни карабината си, гърмежът на която беше повторен от ехото.
Най-после шалупата се показа. Уйлям Еймери и другаря му бяха забелязани от тези, които бяха на нея.
По даден от астронома знак, тя зави и тихо се приближи до брега. Хвърлиха въже. Бушменът го улови и го върза за дънера на едно дърво.
От шалупата бързо слезе един висок човек и се приближи до Уйлям Еймери.
Уйлям Еймери също се приближи до него и каза:
— Полковник Еверест?
— Господин Еймери? — отвърна полковникът.
Астрономът и колегата му от обсерваторията се поклониха един на друг и си стиснаха ръцете.
— Господа — каза полковникът, като се обърна към спътниците си, — позволете ми да ви представя уважаемия Уйлям Еймери, астроном от Капщадската обсерватория, който беше тъй любезен да ни посрещне при Моргедския водопад.
Четиримата пътници, които слязоха подир полковника, поздравиха последователно младия астроном.
После полковникът ги представи официално, като изговаряше с чисто английска любезност:
— Господин Еймери, сър Джон Мърей от Девоншийр, ваш съотечественик, господин Матвей Струкс от Паулковската обсерватория, господин Николай Паландер от Хелзингфорската обсерватория и господин Михаил Цорн от Киевската обсерватория — трима руски представители в нашата международна експедиция.
Глава 3
Пренасянето
Когато представянията се свършиха, Уйлям Еймери каза, че чака съобщения от пристигналите. Млад астроном от Капщадската обсерватория, той се смяташе в зависимост от полковник Еверест, представител на Англия, който председателстваше с Матвей Струкс в международната експедиция. Той познаваше също полковник Еверест като известен изследовател на измененията на мъглявите петна. Този астроном беше петдесет годишен човек, студен и методичен, животът на който беше час по час. Нищо непредвидено нямаше за него. Във всичко поведението му беше също тъй точно, като преминаването на небесните светила през меридиана. Може да се каже, че всичките постъпки на живота му бяха измерени по хронометър.
Уйлям Еймери познаваше неговата точност и ни най-малко не се съмняваше, че научната експедиция може да закъснее дори с един ден. Сега младия астроном очакваше от полковника да му обясни целта на експедицията, която идваше в Южна Африка. Но полковник Еверест мълчеше и Еймери не сметна за нужно да го разпитва. Навярно, според полковника, още не беше дошло времето, когато трябваше да му се каже това.
Уйлям Еймери беше чувал същото за богаташа-учен Джон Мърей, съперник на Джейм Рос и на лорд Илджън, който официално не заемаше никаква длъжност, но беше известен с научните си трудове. Освен това, за науката той беше направил грамадни парични пожертвувания. Тъй, той беше дал двадесет хиляди стерлинги за построяването на един грамаден рефлектор, с помощта на който бяха успели да извършат наблюдения над двойните звезди. Той беше четиридесет годишен човек с аристократична външност и с безстрастно лице, по което не можеше да се съди за характера му.
Що се отнася до тримата руси — Струкс, Паландер и Цорн — имената им също бяха достатъчно известни на Уйлям Еймери, макар младия астроном да не ги познаваше лично. Николай Паландер и Михаил Цорн явно изказваха известно почитание на Матвей Струкс заради положението му и научните му заслуги.