Уйлям Еймери забеляза, че учените бяха по равно число — трима англичани и трима руси. Екипажа на шалупата, която носеше името „Кралица и Цар“, се състоеше също от петима руси и петима англичани.
— Господин Еймери — каза полковник Еверест, — сега, след като се представихме един на друг, сме вече стари познати, като че ли сме извършили заедно пътуването от Лондон до нос Волпас. Към вас чувствам голямо уважение заради трудовете ви, с които вие, въпреки младостта си, сте си спечелили име в науката. По мое искане английското правителство ви назначи в нашата експедиция.
Уйлям Еймери поблагодари на полковника и си помисли, че сега най после ще узнае целта на тази експедиция. Но полковник Еверест не каза нито дума по този повод.
— Господин Еймери — продължи полковник Еверест, всичко ли вече сте приготвили?
— Всичко — отговори астрономът. — Като получих упътвания от Ейри, напуснах Капщад преди един месец пристигнах в Латука и приготвих всичко необходимо за пътуването: хранителни продукти, храни, коне и бушмени. Вие ще имате стража от сто души въоръжени, начело на която ще бъде един известен ловец — бушменът Мокум.
— Бушменът Мокум! — извика полковник Еверест, ако спокойният му и студен тон можеше да оправдае глагола „извика“. — Бушменът Мокум — това име ми е добре познато.
— Ето го! — каза Еймери, като представи бушмена.
— Вашето име ми е много добре познато — отвърна Еверест. — Вие сте бил приятел на Андерсон и водач на знаменития Дейвид Ливингстон. Благодаря ви от името на цяла Англия и много съм признателен на господин Еймери, за дето ви е избрал за началник на кервана. Такъв ловец като вас трябва да обича оръжието, а тъй като ние имаме голям избор, ще ви помоля да вземете онова, което ви се хареса. Зная, че то ще бъде в добри ръце.
Радостна усмивка се показа върху устните на бушмена. Вниманието на Англия безспорно му беше приятно, но не и толкова, колкото предложението на Еверест.
Той поблагодари на полковника и се дръпна настрана, за да не пречи на разговора на европейците.
Младият астроном подробно разказа как е организирана експедицията и полковник Еверест остана напълно задоволен. Сега трябваше по-скоро да отидат в града Латаку, за да могат да тръгнат от там в първите числа на март, след дъждовното годишно време.
— Трябва да решим, господин полковник — каза Еймери, — как да стигнем до този град.
— По Оранжевата река, а после по притока й Куруман, който тече до Латаку.
— Много добре — каза астрономът, — но шалупата не може да мине през Моргедския водопад.
— Ние ще заобиколим водопада, господин Еймери — каза полковник Еверест, — после пак ще се качим на шалупата. И, ако не се лъжа, от това място до Латаку водите са плавателни за един плоскодънен кораб.
— Безспорно, господин полковник — възрази астрономът, — но шалупата ви е много тежка.
— Господин Еймери — отвърна полковник Еверест, — тази шалупа е образцово произведение на „Лирд и Сие“ в Ливерпул. Тя лесно се разглобява. Отверка и няколко ключа са достатъчни за хората, натоварени с тази работа. А пък вие, разбира се, имате каруца при Моргедския водопад.
— Да, господин полковник, — отговори Еймери. — Нашият лагер се намира най-много на една миля от тука.
— Тогава ще помоля бушмена да докара каруцата. В нея ще натоварим разглобените части на парната шалупа и машината, а сами ще идем до онова място на Оранжевата река, където тя пак остава плавателна.
Заповедта на полковника беше веднага изпълнена. Бушменът скоро изчезна в гората, като обеща след един час да се върне. През отсъствието му шалупата почнаха да я разглобяват. Товарът не беше много голям. Той се състоеше от сандъци от инструменти по физика, сбирка пушки от фабриката „Пърдей Мур“ в Единбург, няколко тенекии с ракия, качета със сушено месо, платно за палатки с всички принадлежности, гумена сгъваема лодка и всякакви принадлежности, необходими за пътуването, най-после една картечница, макар още неусъвършенствана, но все пак страшна за неприятеля, който би намислил да нападне шалупата.
Всички тези предмети бяха свалени на брега. Машината от осем конски сили, тежка двеста и десет килограма, беше разглобена на три части: корпус, парен котел и механизъм, който се отделяше от парния котел с едно завъртяване на ключа.
На шалупата се намираше помещение за машината, склад и каюти за екипажа, полковника и другарите му. Веднага бяха вдигнати всички прегради, сандъци и каси. Тя представляваше сега само едно празно корито.