И те пак тръгнаха да търсят. Мокум вървеше пред кервана, а сър Джон Мърей, Михаил Цорн и Уйлям Еймери се отбиха доста в страни.
Вечерта те се приближиха до един лагер на бури, които понякога стоят на едно място по няколко месеца, когато намерят хубави пасбища. Един от тези бури, стар холандец, гостоприемно се отнесе към всички и се отказа от заплащане. Той беше трезвен и смел човек, който умееше да обърне в цяло богатство малкия капитал, похарчен за крави и овце. Когато добитъкът опасе всичко, колонистите, като древните патриарси, тръгват да търсят ново голямо пасбище и се спират на него за известно време.
Чифликчията показа на полковника една голяма равнина, удобна за геодезическата им работа.
Рано сутринта на 5 март керванът пак тръгна. Еднообразието на пътуването се наруши само от изстрела на сър Джон Мърей, който свали с куршум от хиляда и двеста метра едно любопитно животно. То беше гау, див вол с остри рога и бяла дълга опашка.
Бушменът беше във възторг от изстрела, а твърде вкусното месо на това животно послужи за храна на ловците и се хареса на всички.
На пладне керванът беше на мястото, посочено от чифликчията. Това беше грамадна, съвсем равна ливада. Не можеше да се желае нищо по-хубаво за измерване на основа.
Бушменът внимателно разгледа долината, приближи се до полковник Еверест и каза:
— Ето ви онова, което търсехте, господин полковник!
Глава 7
Първата основа на триъгълника
Геодезичната работа, която вече знаем, се състоеше в триангулация с цел да се измери дължината на една дъга от меридиана. Да се измери дължината на един или няколко градуса с металически линии, като се слагат една до друга, е такава работа, изпълнението на която е съвсем невъзможно. Освен това, на цялото земно кълбо не ще се намери такава равна повърхност, за да се изпълни тази мъчна задача. Много по-добър начин е да се раздели цялото пространство, по което минава меридиана, на известно число въображаеми триъгълници, определянето на които не представлява вече такава мъчнотия.
Тези триъгълници се получават, като се визират с точни инструменти — теодолит и др. — естествени или изкуствени знаци, като камбанарии, кули, фенери, стълбове. Такива знаци ще бъдат върховете на триъгълниците, а с гореспоменатия инструмент може съвсем точно да се определят ъглите на триъгълниците. И наистина, положението на всеки даден предмет — денем камбанария, нощем фенер — може да бъде съвсем точно определено от един добър наблюдател чрез далекоглед с кръстосващи се нишки. Понякога се получават такива триъгълници, страните на които са дълги няколко мили. Араго, например, е съединил брега на Валенция с Балеарските острови чрез грамаден триъгълник, едната страна на който е била дълга осемдесет и две мили петстотин и петдесет тоаза.
Ако в триъгълника са известни два ъгли и една страна, известен е и целия триъгълник, защото третият ъгъл и двете страни могат да бъдат изчислени. И тъй, като вземем една от страните на определен триъгълник за основа на друг и като намерим ъглите на тази основа, ние ще определим новия триъгълник. Тъй можем да построим ред триъгълници до крайната точка на дъгата. Когато дължината на всички прави, влизащи в редицата триъгълници, е известна, вече не е мъчно да се определи дължината отрязък на меридиана, който съединява двете крайни точки на дъгата. Страната на първия триъгълник на цялата верига — основа на цялата триангулация — трябва непременно да бъде измерена на самата местност и то много точно. Това е най-мъчната работа.
Когато измерваха френския меридиан от Дюнкерк до Барцелона, Дьоламбр и Мешен взеха за основа на триангулацията си правата посока от Мелен до Лиесен. Основата се равняваше на дванадесет хиляди сто и петдесет метра и измерването й отне четиридесет и пет дни. Какви средства се употребяват за тази работа, ще научим по-долу от предприятието на полковник Еверест и Матвей Струкс, които прилагаха същите методи.
Първите геодезични работи се почнаха на 5 март. Бушмените бяха крайно учудени. Мокум мислеше, че учените ще мерят земята с шестфутови линии, като ги слагат една до друга, просто за свое удоволствие. Що се отнася до него, той си изпълни длъжността — намери нужната равнина.
Мястото беше много удобно за измерване на основата. Равнината представляваше съвсем равна плоскост, покрита с низка суха трева. Зад долината се простираха редица хълмове, които служеха за южна граница на пустинята Калахари. На север долината се продължаваше, додето стигаше погледа. На изток се издигаха височини. На запад местността се снишаваше и ставаше блатиста.