Това корито, дълго тридесет и пет фута, се състоеше от три части също като кораба на Ливингстон, с който той извърши първото си пътуване по Замбези. То беше направено от галванизирана стомана, която бе много лека и устойчива. Всичките му части бяха споени със също такава стомана, за да предпази от повреда и пробив.
Уйлям Еймери остана поразен от простотата и бързината, с която се вършеше работата. Преди още каруцата да пристигне, водена от ловеца и двамата бушмени, всичко вече беше готово за тръгване.
Тази каруца, съвсем първобитна, беше поставена на четири здрави колела, при което между предните и задните колела имаше едно разстояние от двадесет фута. Тази тежка машина се движеше с помощта на шест домашни биволи, карани от островърх остен. Само тези животни можеха да мъкнат такава тежина.
Екипажа на „Кралица и Цар“ ловко и бързо настани всичко на колата. По-тежките части бяха сложени над осите, а по-леките — в средата. Що се отнася до пътниците — четири мили за тях беше само една разходка.
В три часа вечерта, когато всичко беше готово, Еверест даде знак за тръгване. Полковник Еверест, другарите му и Еймери вървяха напред, а бушменът и екипажът с колата тръгнаха по-бавно.
Това пътуване не беше много уморително. Склоновете не бяха твърде стръмни и не задържаха много колата.
Що се отнася до пътниците, те вървяха съвсем леко. Разговорът беше общ, но за целта на експедицията все още не се говореше. Европейците бяха във възторг от великолепните гледки, които се разстилаха пред очите им. Тази величествена и чудна природа със своята дивота ги очароваше също тъй, както и астронома.
Те още не бяха навикнали с картините в тази част на Африка. Учудваха се, но изказваха това със сдържаността на англичани, които са срещу всичко, що може да покаже възторг. Но водопадът не можа да не изтръгне възклицанието им, макар и умерено изказано: Nil admirari1 — това беше техния девиз.
Уйлям Еймери обръщаше вниманието им на всички особености на африканската гора. Към четири и половина часа Моргедският водопад беше заобиколен. Европейците се изкачиха на една площадка, откъдето чудесно се виждаше течащата река, която постепенно се скриваше от очите им. Те се настаниха на брега и зачакаха колата, която към пет часа се показа на хълма.
Нейното пътуване мина благополучно. Полковник Еверест даде заповед за разтоварване и каза, че утре всички пак ще тръгнем по водата.
Цялата нощ мина в работа: скелетът на шалупата бе сглобен за по-малко от един час, машината бе поставена на мястото, преградите бяха възстановени между каютите и склада, всички денкове бяха образцово подредени. И всичко това стана ловко и бързо, благодарение на образцовата дисциплина всред екипажа на „Кралица и Цар“. Тези англичани и руси бяха хора подбрани, дисциплинирани и сръчни, на които човек можеше напълно да се уповава.
Сутринта на 1 февруари шалупата беше вече готова. Черен дим излизаше от комина и бяла пара се виеше на кълба, изпускана от машиниста. Машината беше с голямо налягане без кондензатор и изпускаше пара при всяко изсвирване, както у локомотивите. Парният котел беше много добре построен, с грамадна повърхност за нагряване и за по-малко от половин час даваше нужното количество пара. За пещта се запасиха веднага с абаносови и багаутови дърва, които изобилстваха в околността.
В шест часа сутринта полковник Еверест даде знак за отплуване. Пътници и моряци се качиха на шалупата „Кралица и Цар“. Ловецът, който също тъй добре познаваше и реката, ги придружи, като поръча на двамата бушмени да откарат колата в Латаку.
В тази минута, когато парната шалупа трябваше да тръгне, полковник Еверест каза на астронома:
— А, тъкмо се сетих! Господин Еймери, знаете ли целта на пътуването ни?
— Дори и представа нямам за това.
— Нашата задача, драги Еймери, е да измерим една дъга от меридиана в Южна Африка.
Глава 4
Няколко думи за метъра
Още в най-стари времена у хората е изникнала идеята за установяване на мярка за дължина — международна, неизменна, взета от самата природа. Тази мярка е трябвало винаги да бъде такава, която лесно да се определя и която да не бъде в зависимост от каквито и да било катаклизми в земната повърхност
Като най-добро средство за изчисляване на мерна единица е трябвало да служи измерването окръжността на земното кълбо или на част от тази окръжност, защото тя почти не се изменя.
Старите са се мъчили да намерят тази мярка. Аристотел, според думите на съвременниците си, е смятал периода или египетския лакът през времето на Сезострис за една стохилядна част на разстоянието от полюса до екватора. Ератостен е изчислявал дължината на градуса, като е измервал течението на Нил между Сиена и Александрия. Но всичко това са били по-скоро гадания, отколкото математически измервания, защото по онова време не е имало нито инструменти, нито съответните знания за методите.