— Явно Ингер е била изключение.
Биргита се умълча.
— Да.
— Знаеш ли защо беше решила да остане в Австралия?
— Вероятно по същата причина, по която са останали и повечето от нас. Идваш на почивка, влюбваш се в страната, в климата, в безгрижния живот или в някой мъж. Подаваш молба да ти удължат разрешителното за пребиваване. Скандинавките си намираме работа в баровете много лесно. И докато се усетиш, вече си свикнал с новия си дом и си се устроил прилично.
— И при теб ли така стана?
— Горе-долу.
Известно време се храниха мълчаливо. Свинското с къри беше гъсто, пикантно и вкусно.
— Какво знаеш за последното гадже на Ингер?
— Както казах, една вечер се отби в бара. Запознала се с него в Куинсленд. Май беше на остров Фрейзър. Мислех, че хипитата от неговата порода отдавна са изчезнали, но тук, в Австралия, популацията им процъфтява. Дългокоси, с плитки, обличат се в широки, пъстри одежди, носят сандали. Сякаш идват право от плажа на Удсток.
— Удсток се намира във вътрешността на страната. По-скоро Ню Йорк.
— В Удсток нямаше ли някакво езеро, където хипитата се къпели7? Или се лъжа?
Хари я погледна отблизо. Тя седеше приведена, съсредоточена върху храната. Луничките на носа ѝ образуваха гъста мрежа. Стори му се прелестна.
— Твърде млада си да знаеш такива неща.
— А ти какво — да не си престарял? — засмя се тя.
— Аз ли? Ами понякога се чувствам стар. Моята професия неминуемо състарява. Но надявам се още да не съм чак толкова обезверен и изхабен, че от време на време да не се почувствам жив.
— Ооо, горкичкият…
Хари се подсмихна.
— Мисли каквото си искаш, но да знаеш: не се опитвам да събудя майчинските ти чувства, макар идеята да ми допада. Просто ти казвам самата истина.
Сервитьорът мина наблизо и Хари използва случая да поръча още една бутилка минерална вода.
— Всеки път, когато се заемеш с разплитането на убийство, то ти нанася травми. Освен това обикновено зад такива престъпления се крият повече низки страсти и преживени злочестини, отколкото тънки мотиви, както е, да речем, в романите на Агата Кристи. В зората на кариерата си се възприемах като рицар на справедливостта, но понякога се чувствам по-скоро боклукчия. Убийците по принцип са презрени типове и рядко е трудно да посочиш поне десет причини за падението им. И в крайна сметка у следователя надделява усещането за провал, задето не съсипват само своя живот, а завличат и още хора в пропастта. Сигурно и това звучи малко сантиментално…
— Извинявай. Не съм искала да бъда цинична. Разбирам какво имаш предвид.
Слаб полъх от улицата раздвижи пламъка на свещта помежду им.
Биргита разказа как преди четири години заедно с гаджето ѝ си стегнали багажа в туристически раници и поели на околосветска обиколка. От Сидни се придвижили до Кеърнс с автобус и на автостоп, нощували в палатка и в евтини мотели, работели като хотелски администратори и готвачи в същите тези мотели, гмуркали се в Големия бариерен риф и плували рамо до рамо с костенурки и акули чук. Медитирали до скалния монолит Ейърс Рок, с лишения спестили пари за влака между Аделаида и Алис Спрингс, присъствали на концерт в „Краудид Хаус“ в Мелбърн и скъсали в мотел в Сидни.
— Странно как нещо, което е вървяло толкова добре, се оказва толкова… порочно.
— Порочно?
Биргита се поколеба. Навярно смяташе, че е разказала достатъчно за себе си на този напорист норвежец.
— Не знам как да го обясня. Пътем изгубихме нещо, нещо, което бяхме имали, но го бяхме приели за даденост. Престанахме да се забелязваме, престанахме и да се докосваме. Превърнахме се в спътници — удобни един за друг, защото е по-евтино да наемаш двойна стая и е по-безопасно да имаш другар, когато нощуваш в палатка. Той се запозна с дъщерята на немски богаташ в Нуса, аз продължих, за да му дам време да прекрати авантюрата си на спокойствие. Изобщо не ми пукаше за него. Когато той пристигна в Сидни, му казах, че съм се влюбила в американски сърфист. Не знам дали ми повярва, навярно се е досетил, че си измислям повод, удобен и за двама ни да прекратим връзката. Опитахме се да се скараме в мотелската стая в Сидни, но не успяхме дори да си устроим скандал. Помолих го да тръгне пръв за Швеция, а аз да го последвам малко по-късно.
— Е, вече е натрупал сериозна преднина.
— Връзката ни продължи шест години. Вярваш ли ми, че почти съм забравила как изглежда?
7
Объркването на Биргита се дължи на факта, че легендарният фестивал „Удсток“ всъщност се провежда не в едноименното селище, а в градчето Бетъл в щата Ню Йорк. Колкото до езерото, става дума за Уайт Лейк — това име носят и селце, и езеро близо до фестивалната площ. — Б.пр.