Изневиделица се появила гигантска жълто-кафява глава. Люшкала се напред-назад и се ослушвала да определи откъде идва звукът. Около нея гъмжало от по-малки змии — и те със същата окраска — навярно излюпени от яйцата, към които Мора посегнала. Уала и приятелят му омесили смолата на големи топки. Когато ги видял на дървото, Бубур зинал, проточил език и го стрелнал към тях. Слънцето било увиснало в зенита си, пастта на Бубур блестяла в бяло и червено. Бубур се спуснал в атака. Тогава Уала запратил най-голямата топка право в зиналата му паст. Влечугото по навик стиснало челюсти и зъбите му потънали дълбоко в смолата.
Бубур се свил на кълбо на земята, ала не успял да се отърве от смолата в устата си. Същата хитрина Уала и неговият другар приложили и на новоизлюпените змийчета. Не след дълго победили и тях — запечатали им челюстите. Уала повикал другите мъже и те убили змиите без капка жал. Все пак Бубур бил погубил най-красивата дъщеря на племето. Не изтребели ли змийските отрочета до крак, рискували някой ден те да пораснат и да станат големи колкото родителите си. След този ден рядко ще срещнеш Бубур Жълто-кафявата змия9 в Австралия, но с всяка изминала година страхът на човека го прави все по-дълъг и по-дебел.
Ендрю допи остатъка от джина с тоник.
— И каква е поуката? — попита Биргита.
— Първо, любовта е по-голяма загадка и от смъртта. Второ, пазете се от змии.
Ендрю плати питиетата, потупа окуражително Хари по гърба и си тръгна.
Мора
Шеста глава
Той отвори очи. Отвън мегаполисът се събуждаше. Долиташе жужене и бръмчене. Завесата лениво му махаше. Без да се надига, той забеляза изненадващ интериорен елемент на отсрещната стена — портрет на шведската кралска двойка.
Кралицата със спокойната си, уравновесена усмивка, кралят — все едно някой е опрял нож в гърба му. Хари напълно разбираше състоянието му — в трети клас го накараха да играе ролята на принца в „Опърничавата принцеса“.
Отнякъде се чуваше шум от течаща вода. Той се обърна на другата страна, за да подуши възглавницата ѝ. Върху чаршафа лъщеше червено пипало — или косъм? Неволно в ума му изникна куриозно заглавие от спортните страници в „Дагбладе“: „Ерлан Юнсен от футболен клуб «Мос» — известен с рижата си коса и дългите си топки.“
Хари изпитваше удивителна лекота. Чувстваше се безтегловен като перце. Толкова ефирен, че се опасяваше да не би полъхът от завесите да го повдигне от леглото и да го отнесе през прозореца, а навън, полетял над Сидни в натоварената сутрин, Хари да установи, че е без дрехи. Отдаде лекотата на многократното изпразване на телесни течности през нощта. Сигурно бе отслабнал с няколко килограма.
— Хари Хуле, от полицията в Осло — известен с чудноватите си приумици и празните си топки — промърмори той.
— Моля?
Биргита се появи в ужасно грозен халат и бяла кърпа, увита около главата ѝ.
— О, добро утро, красавице моя. Загледах се в снимката на краля, коронован мимо волята си. Според теб дали при други обстоятелства би станал земеделец? Прилича на човек, който обича селската работа.
Биргита погледна портрета.
— Не всекиму е отредено да попадне на мястото си в живота. При теб как е, инспекторе?
Тръшна се на леглото до него.
— Сложен въпрос в толкова ранен час. Преди да отговоря, настоявам да свалиш този халат. Не искам да ставам негативен, но на първо четене тази роба попада в челната десетка в класацията ми за най-грозните дрехи, които съм виждал.
Биргита се разсмя.
— Наричам го „страстоубиеца“. Върши чудесна работа, когато разни отворковци станат твърде настъпателни.
— Проверявала ли си как се нарича този цвят? Може пък да се окаже, че си се сдобила с дреха в непознат досега цвят, ново попълнение във видимия спектър на светлината между зелено и кафяво?