— Ами как… — Хари погледна Ендрю, за да провери дали австралиецът не го занася. Ендрю обаче го гледаше с неподправено любопитство. — Интуицията е просто съвкупност от целия опит, натрупан от човека. Аз го виждам така: всичко, което си преживял, което знаеш, което си мислиш, че знаеш, и което не знаеш, се спотайва в подсъзнанието ти и дреме. По принцип човек не усеща присъствието на полузаспалото животно. То просто дебне, похърква и попива нови впечатления. От време на време обаче премигва, протяга се и ти съобщава: ей, това съм го виждал някъде. Намеква ти как да подредиш цялостния пъзел.
— Красиво, Хоули. Сигурен ли си обаче, че това твое спящо животно забелязва всички подробности от картината? Кръгозорът зависи от местоположението ти и перспективата.
— Какво имаш предвид?
— Вземи например съзвездията. В Норвегия виждаш същите звезди, които греят и над Австралия, но понеже сега се намираш в южното полукълбо, все едно си се обърнал с главата надолу, нали? Затова виждаш всички съзвездия наобратно. Ако не съобразиш този факт, ще се объркаш.
— Наобратно?
— Да — Ендрю изгаси пурата си.
— От часовете в училище съм запомнил, че вие в Австралия виждате съвсем различно небе от нас. Тук земното кълбо скрива звездите, които нощем наблюдаваме над Норвегия.
— Може и така да е — без капка смущение се съгласи Ендрю. — Така или иначе, всичко е въпрос на гледна точка. И следователно е относително. Именно затова нещата са толкова сложни.
От сцената се разнесе съскане и заприижда бял дим. В следващия миг се оцвети в червено, а от тонколоните зазвучаха цигулки. Жена в семпла рокля и мъж в панталон и бяла риза изплуваха от дима.
Хари бе чувал тази мелодия и преди: от слушалките на съседа му по място в самолета. Човекът я въртя по целия път от Лондон до Сидни. Ала чак сега Хари се заслуша в текста. Женският вокал разказваше, че я наричали Дивата роза, без да знае защо.
Девичият глас влизаше в ярък контраст с плътния нисък мъжки тембър:
Хари сънуваше звезди и жълто-кафяви змии. Леко почукване по вратата на хотелската му стая го събуди. За миг полежа неподвижно и се запита дали е доволен. Пак валеше дъжд и водосточната тръба под прозореца му пееше. Той стана, гол, и отвори широко вратата с надежда набъбващата му ерекция да не остане незабелязана. Биргита се засмя изненадано и скочи в обятията му. Косата ѝ капеше.
— Нали каза към три — напомни ѝ Хари, ужким сърдит.
— Клиентите не искаха да си ходят — тя повдигна луничавото си лице към него.
— Влюбен съм в теб — лудо, невъздържано и разтърсващо — прошепна той и обхвана здраво главата ѝ.
— Знам — увери го сериозно тя и обви пулсиращия му член с мократа си студена ръка. — Ей, това за мен ли е?
Хари стоеше до прозореца, пиеше портокалов сок от минибара и гледаше небето. Облаците се бяха разнесли, а някой сякаш бе продупчил с вилица кадифената небесна покривка и от процепите се процеждаше божествена светлина.
— Какво мислиш за травеститите? — попита Биргита от леглото.
— Ото ли имаш предвид?
— И него в частност, и изобщо.
Хари се позасмя под мустак.
— Харесва ми арогантната нотка в стила му. Спуснатите клепачи, начупените физиономии. Досадата от живота. Той пресъздава атмосферата на меланхолично кабаре, в което флиртува с всичко и всички. Повърхностен, автопародиен флирт.
— И на теб това ти допада?
— Харесва ми бунтарството му; олицетворява онова, което мнозинството ненавижда.
— А именно?
— Слабост, уязвимост. Австралийците се тупат в гърдите колко са либерални. Може и да е вярно. Но доколкото разбирам, идеалът им е честният, просто устроен и многоотруден австралиец с ведър нрав и доза патриотизъм.
— True blue.
— Какво?
— Наричат го true blue. Или fair dinkum. Ще рече „неподправен, простонароден“.
— А зад фасадата на този простодушен манталитет е лесно да скриеш какви ли не мерзости. Ото, от своя страна, при всичките му карикатурни труфила, представляващи съблазнителното, подражателското и фалшивото, е най-автентичното, което съм виждал тук. Разголен, раним и неподправен.
— Мен ако питаш, ми звучиш изцяло в тон с така модерната политическа коректност. Хари Хоули — пръв приятел на гейовете — Биргита явно беше в заядливо настроение.
— Но звучи някак хубаво, нали?
Хари легна, погледна я и премига с невинните си сини очи.
11
Then I kissed her good-bye, said all beauty must die, I bent down and planted a rose between her teeth… (англ.). — После я целунах за сбогом с думите, че цялата красота трябва да умре, наведох се и поставих роза между зъбите ѝ… — Б.пр.