Грандиозният проект глътнал повече средства от предвиденото и по време на най-напечения етап от строежа датският архитект Йорн Утсон зарязал начинанието и се върнал у дома в знак на протест.
— Знам — кимна Хари. — Обсъждахме го с теб последния път, когато бяхме тук.
— Представи си какво е да изоставиш нещо започнато; нещо, в чието успешно осъществяване си убеден. Лично аз не бих го направила.
Хари предложи на Биргита да я придружи пеша до бара, вместо тя да взема автобус. Докато се изкачваха по Оксфорд Стрийт към „Падингтън“, нямаха какво да си кажат и вървяха мълчаливо. Чу се тътен от далечна гръмотевица и Хари вдигна изненадан очи към безоблачното синьо небе. На ъгъла между две сгради стоеше прошарен, изискан господин, облечен в безупречен костюм. Върху табелата, провесена на гърдите му, пишеше: „Тайните служби ми отнеха работата и дома и съсипаха живота ми. Официално те не съществуват, нямат адрес или телефонен номер и не се споменават като перо в държавния бюджет. Мислят си, че няма как да бъдат подведени под съдебна отговорност. Помогнете ми да открия тези подлеци и да ги осъдя за безчинствата им. Подпишете тук или дарете средства.“ Той вдигна тетрадка, гъсто изписана с хорски инициали.
Подминаха магазин за грамофонни плочи и повлиян от внезапен подтик, Хари спря и влезе. Зад тезгяха в сумрачното помещение стоеше мъж със слънчеви очила. Хари го попита дали продава някой от албумите на Ник Кейв.
— Е, как! Нали е австралиец — отвърна продавачът и си свали очилата. На челото си имаше татуиран орел.
— Интересува ме един дует. Пее се за дива роза.
— Знам, сещам се. „Where the wild roses grow“ от албума „Murder Ballads“. И парчето, и цялата тава са пълен боклук. По-добре купете някой друг негов албум.
Мъжът пак си сложи очилата и се изгуби навътре.
Хари премига озадачен.
— Какво ѝ е специалното на тази песен? — поинтересува се Биргита, когато излязоха на улицата.
— Явно нищо — засмя се Хари. Продавачът го бе развеселил. — Кейв и дуетната му партньорка пеят за убийство. От устата им звучи красиво, почти като любовно обяснение, но нали чу познавача? Парчето било пълен боклук — не спря да се смее той. — Този град започва да ми харесва.
Продължиха напред. Хари огледа цялото протежение на улицата. По Оксфорд Стрийт бяха кажи-речи единствената двойка от разнополови партньори. Биргита го хвана за ръка.
— Трябваше да присъстваш на гей парада по времето на Марди Гра13. Шествието прекосява Оксфорд Стрийт. По данни от миналата година участвали повече от половин милион души от цяла Австралия. Беше грандиозно събитие.
Улицата на гейовете и лесбийките. Чак сега Хари забеляза дрехите, изложени по витрините: латекс, кожа, плътно прилепващи блузки и миниатюрни копринени бикини; ципове и шипове. Но всички тоалети и аксесоари бяха издържани в изискан стил и лишени от потната вулгарност, която пропиваше стриптийз клубовете в „Кингс Крос“.
— Когато бях дете, един от съседите ни беше гей — подхвана Хари. — Някъде към четирийсетгодишен, живееше сам и всички в махалата знаеха, че е хомосексуалист. Зимно време го замеряхме със снежни топки, подвиквахме му „мека китка“ и хуквахме колкото ни държат краката, убедени, че ако ни настигне, ще ни го навре отзад. Той обаче дори не ни подгонваше. Само нахлупваше шапката по-ниско над ушите си и се прибираше в къщата. Един ден просто се изнесе от нашия квартал. Нищо лошо не ми е сторил и винаги съм се питал защо съм го мразел толкова.
— Хората се страхуват от онова, което не разбират. И мразят онова, от което се страхуват.
— Каква си ми умница!
Биргита го тупна с юмрук в корема, а той се строполи театрално на тротоара с вик. Тя се засмя и го помоли да не прави сцени. Хари стана и я настигна.
— Надявам се този наш съсед да се е преместил тук.
След като се сбогува с Биргита (Хари с удивление установи, че всяка раздяла с нея — независимо дали по-кратка, или по-дълга — той възприема като сбогуване), Хари застана на близката автобусна спирка. Пред него стоеше момче с норвежкото знаме, щамповано върху раницата. Хари тъкмо се чудеше дали да го заговори, когато автобусът пристигна.
Шофьорът изпъшка при вида на двайсетдоларовата банкнота.
— Значи не можа да намериш петдесетачка, а? — саркастично попита той.
— Ако имах, сега щях да ти я завра отзад, шибаняко — отвърна Хари на отчетлив норвежки, като продължаваше да се усмихва невинно.
Шофьорът изобщо нехаеше какво му отговарят. Връчи му рестото със злобно присвити очи.
13
Марди Гра — Блажния вторник при католиците, който предшества началото на Великите пости. На този ден в Сидни хомосексуалистите организират многолюден парад като кулминация на ежегодния карнавал. Затова празникът е известен и като Страстния вторник на гейовете и лесбийките. — Б.пр.