Бъроуз се поколеба.
— Онези типове не са света вода ненапита. Нямам представа откъде изкарват пари за бира и нямам намерение да разпитвам, но едва ли работят от девет до четири, казано малко по-завоалирано.
— Никой не одобрява изнасилването и убийството на младо момиче в квартала, нали? Дори съмнителните елементи, които живеят на ръба на закона. Подобни престъпления подтикват хората да избягват района като опасен, а това пречи на бизнеса, независимо какво продаваш. Прав ли съм?
Бъроуз лъскаше стъклена чаша с голямо усърдие.
— На твое място щях да действам крайно предпазливо.
Хари му кимна и бавно се отправи към масата в ъгъла, за да даде време на мъжете да го огледат. Един от тях стана още преди Хари да се е приближил. Скръсти ръце така, че камата, татуирана върху мускулестата му предмишница, да изпъкне още повече.
— Това сепаре е заето, русокоско — избъбри той толкова дрезгаво, че прозвуча не глас, а въздух в тръба.
— Имам един въпрос… — подхвана Хари, но дрезгавият поклати глава. — Само един. Някой от вас познава ли този мъж — Еванс Уайт?
Хари вдигна снимката. Досега другите двама, които седяха с лице към него, само наблюдаваха — по-скоро безразлично, отколкото враждебно. При споменаването на името на Уайт погледнаха Хари с внезапно лумнал интерес. Хари забеляза, че кожата по тила на двамата, обърнати с гръб към него, се изопна.
— За пръв път го чувам — отвърна дрезгавият. — Пък и в момента провеждаме… личен разговор, уважаеми. Приятна ти вечер.
— Случайно обсъждането да касае продажба на вещества, забранени от австралийските закони? — попита Хари.
Продължително мълчание. Беше избрал тактика, криеща смъртна опасност. Обикновено човек отправя недвусмислени провокации само когато си е осигурил солидно подкрепление или добри възможности за отстъпление. Хари не разполагаше нито с едното, нито с другото. Просто му се струваше, че е крайно време да настъпи някакво раздвижване.
Единият тип се надигна и се извиси чак до тавана. Обърна се и показа грозната си сипаничава фасада. Мустакът тип „подкова“ подчертаваше ориенталския му външен вид.
— Чингис хан! Радвам се да те видя. Мислех те за покойник! — възкликна Хари и протегна ръка.
— Ти кой си? — изхъхри ханът като в предсмъртен хрип. Всяка дет-метъл банда би убила за такъв вокалист.
— Полицай съм и не…
— Ай-ди — исполинът погледна отвисоко съвсем не ниския Хари.
— Моля?
— Значката ти.
Хари си даде ясна сметка, че ситуацията изисква нещо по-солидно от пластмасовата му карта с паспортна снимка от управлението в Осло.
— Казвали ли са ти, че имаш същия глас като фронтмена на „Сепултура“? Как му беше името…
Хари потърка брадичката си с пръст, все едно си напрягаше ума да се сети. Дрезгавият тръгна да заобикаля масата.
— А ти си Род Стюарт, нали? — посочи го с пръст Хари. — Разкрих ви! Събрали сте се да обсъждате „Live Aid“ втора част14 и да…
Ударът улучи Хари в зъбите. Той се олюля и се хвана за устата.
— Да разбирам ли, че не вярвате в бъдещето ми като стенд-ъп комик? — попита Хари.
Погледна пръстите си, омазани с кръв, слюнка и нещо меко и бяло — зъбен цимент, по негово предположение.
— Пулпата е червена, нали? Пулпата е онова мекото, което се намира във вътрешността на зъба — обърна се Хари към Род и му поднесе пръстите си.
Род го изгледа скептично, после се надвеси над него и проучи по-внимателно бялата маса.
— Това е дентин. Разположен е под емайла. Дъртият беше зъболекар — обясни той на другарите си, отстъпи крачка назад и дублира първия удар.
За миг на Хари му причерня, но когато отново всичко му се проясни, се оказа, че се е задържал на крака.
— Я сега виж дали няма да откриеш пулпа! — посъветва го не без известно любопитство Род.
Хари знаеше, че е глупаво; съвкупността от натрупания опит и здравия разум му подсказваше, че е глупаво; контузената челюст потвърждаваше, че е глупаво, но за жалост дясната му ръка смяташе хрумването за блестяща идея, а в онзи миг решението зависеше изцяло от нея. Улучи Род в брадичката и се чу как челюстите му хлопнаха. После Род залитна назад, отстъпи две крачки — неизбежното следствие от тежък, перфектно балансиран ъперкът.
Болката от подобни удари се разпространява от челюстната кост към малкия мозък (в случая анатомичният термин важеше с пълна сила и за количеството сиво вещество изобщо в главата на пострадалия), където вълнообразни вибрации причиняват редица къси съединения или — ако противникът извади късмет — мигновена загуба на съзнание и/или дълготрайни мозъчни увреждания. В случая на Род мозъкът явно се затрудняваше да реши дали да колабира напълно, или просто да претърпи краткосрочно сътресение.
14
През 1985 година в Лондон и Филаделфия се провеждат два исторически благотворителни концерта под надслова „Live Aid“ в подкрепа на гладуващите в Етиопия. — Б.пр.