— Добър вечер.
Главата, досега обронена върху гърдите, се повдигна бавно и две кафяви очи се насочиха към Хари — или по-скоро минаха през него — и се приковаха в нещо в далечината.
— Fig? — попита той с изнемощял глас.
— Моля?
— Fig, fig — повтори мъжът и размаха два събрани пръста във въздуха.
— Oh, fag16.
— Yeah, fig.
Хари извади две цигари. Едната подаде на аборигена, другата тикна в устата си. Минута-две поседяха да се насладят на тютюна. Намираха се върху малка зелена площ насред милионен град и въпреки това Хари имаше чувството, че е попаднал на далечен безлюден остров: дали заради спускащия се мрак, съчетан с електрическото стържене от невидимите крачета на скакалците, които се отъркваха едно в друго, или защото пушенето заедно с чернокожия мъж с широкото екзотично лице, потомък на коренните жители на този континент, му вдъхваше усещане за ритуал и безвремие.
— Искаш ли да купиш якето ми?
Хари огледа дрехата — тънка, в червено и черно.
— В цветовете на аборигенското знаме — поясни мъжът и му показа гърба. — Братовчед ми ги шие.
Хари учтиво отклони предложението.
— Как се казваш? Хари? Английско име. И моето е такова: Джоузеф. Всъщност е еврейско. Нали бащата на Исус се казва така?17. Джоузеф Уолтър Родриг. Племенното ми име е Нгардагха. Нгар-даг-ха.
— Много ли време прекарваш в парка, Джоузеф?
— Да.
Аборигенът отново превключи на дългия си поглед, зареян на километър по-нататък, и се отнесе. Извади бутилка от джоба на якето си, предложи на Хари и отпи. После завинти капачката. Якето му се разгърди и разголи татуировка на гърдите. „Джери“ — пишеше върху голям кръст.
— Много хубав татус, Джоузеф. Може ли да попитам кой е Джери?
— Синът ми. Моят син. На четири години.
Джоузеф разпери пръсти, опитвайки се да отдели нужния брой.
— На четири. Ясно. Къде е сега Джери?
— Вкъщи — Джоузеф размаха ръка, за да укаже посоката. — При майка си.
— Чуй ме, Джоузеф. Търся един човек на име Хънтър Робинсън. Светлокож, дребен, оплешивяващ. От време на време се навърта из парка и показва… мъжките си атрибути. Сещаш ли се за кого говоря? Виждал ли си го?
— Да, да. Ще дойде — Джоузеф сбърчи нос с досада, все едно Хари му надуваше главата с излишни пояснения. — Почакай и ще се появи.
Хари сви рамене. Съмняваше се доколко достоверни са сведенията на Джоузеф, но понеже нямаше какво друго да стори, му даде още една цигара. Продължиха да седят на пейката, докато мракът се спускаше, сгъстяваше се и накрая стана почти материален.
В далечината заби църковна камбана. Хари запали осмата си цигара и смукна дълбоко. Последния път, когато я заведе на кино, Сьос го помоли да спре да пуши. Гледаха „Робин Худ — принцът на разбойниците“. След „План 9 от далечния космос“ Хари не беше попадал на филм с толкова слаб актьорски състав. На Сьос обаче не ѝ пречеше, че Робин Худ (Кевин Костнър) отговаря на шерифа на Нотингам на чист американски английски. Всъщност Сьос изобщо не забеляза недостатъците на лентата; пищеше въодушевено, когато Костнър въздаваше справедливост в гората Шерууд, а накрая, когато Мариан и Робин се взеха, започна да подсмърча.
След филма седнаха в кафене. Хари почерпи Сьос с какао. Тя му разправи колко уютно се наредила в новия си апартамент в центъра „Согн“. Само не ѝ харесвало, че част от съседите на етажа били „пълни глупаци“. Поиска Хари да откаже цигарите.
— Според Ернст били опасни — аргументира се тя. — Можело да умреш.
— Кой е Ернст? — поинтересува се Хари, а Сьос започна да се киска.
— Няма да пушиш повече, Харалд — заяви обаче съвсем сериозно тя. — Няма да умираш, чуваш ли?
И Харалд, и „чуваш ли?“ ги бе наследила от майка им.
Баща му бе успял да наложи в семейния съвет кръщелното име Хари. Фредрик Хуле обикновено винаги се бе вслушвал в мнението на съпругата си, но този път бе повишил глас и настоял да кръстят момчето на неговия дядо, някога моряк и — види се — славен човек. В миг на слабост — по собствените ѝ думи — майката отстъпила — за което впоследствие се разкайвала горчиво.
— Някога чували ли сте някой Хари някога да е постигнал нещо в живота си? — питаше риторично тя. (Когато го хванеше в заядливо настроение, съпругът ѝ я подиграваше за струпването на неопределителни местоимения.)
В крайна сметка майката го нарекла Харалд на чичо си, но всички останали го знаеха като Хари. А сега, след смъртта ѝ, Сьос изведнъж възприе обръщението, използвано от майка им. Навярно така Сьос се опитваше да преодолее загубата ѝ. Хари не знаеше дали е така със сигурност, защото случващото се в главата на сестра му си оставаше загадка. Той ѝ обеща да откаже цигарите — ако не от раз, то постепенно — а тя се усмихна с насълзени очи и сметана на носа.