— Единственото, което знаем със сигурност за маниака, е, че не се придържа към никакъв принцип — Либи дъхна на един от пръстените си. — Тъкмо обратното: обича разнообразието. При подбора на жертви се ръководи само от две изисквания: да са руси — Либи излъска пръстена с ръкава на ризата си — и да може да ги удуши.
— Едно към четири милиона — повтори Йонг.
Уодкинс въздъхна.
— Добре, да бъде вашата. Може пък Господ да е чул молитвите ни. Може извергът все пак да е допуснал фаталната грешка.
— Какво ще предприемете? — попита Маккормак.
— В момента Ото Рехтнагел едва ли си е у дома — взе думата Хари. — Довечера предстои премиерата на нов спектакъл на цирковата му трупа на Бондай Бийч. Предлагам да изгледаме шоуто в публиката ѝ веднага след края да го арестуваме.
— Нашият норвежки колега определено си пада по драматичните изпълнения — подхвърли Маккормак.
— Отведем ли Ото в разгара на представлението, медиите веднага ще гръмнат, сър.
Маккормак кимна.
— Уодкинс?
— Не възразявам, сър.
— Добре. Закопчайте го, момчета.
Ендрю, завит до брадичката, приличаше на покойник, изложен за поклонение. Отоците по лицето му преливаха в богата палитра от багри, а когато се опита да се усмихне на Хари, лицето му се сгърчи от болка.
— И от усмивки ли те боли? — попита Хари.
— От всичко ме боли. Дори от мислене.
Върху нощното му шкафче стоеше букет цветя.
— От тайна обожателка?
— Не си далеч от истината. Името ѝ е Ото. Утре очаквам Тууомба, а днес се отбиваш ти. Хубаво е да се чувстваш обичан.
— И аз ти нося подарък. Изпуши го тайно — Хари му показа дебела пура в тъмен цвят, доближаващ се до черния.
— О, maduro. От скъпия ми норвежки amarillo18.
Лицето на Ендрю грейна и той се засмя крайно предпазливо.
— От колко време се познаваме с теб? — попита Хари.
Ендрю погали пурата, все едно милваше котка.
— Вече стана седмица, друже. Съвсем скоро вече ще минаваме за приятели.
— А според теб колко време е нужно, за да опознаеш някого както трябва?
— Както трябва? — Ендрю подуши пурата, омаян от аромата. — Най-отъпканите пътеки в голямата, тъмна гора, наречена човешка душа, се изброждат сравнително лесно. Някои хора сякаш те повеждат по прави, хубави просеки, снабдени с лампи и указателни табели. Оставаш с впечатлението, че са склонни да ти разкрият всичко. Но именно с такива хора трябва да си най-нащрек и да не се подлъгваш. Защото зверовете в техните души дебнат не по осветените участъци, а из храсталаци и пущинаци в дълбоките дебри.
— И колко време отнема да проникнеш в тези храсталаци?
— Зависи от разузнавача. И от гората. Някои крият потъмни дебри от други.
— А твоята от кои е?
Ендрю прибра пурата в нощното шкафче.
— От тъмните. С цвета на твоя подарък. Но ти вероятно вече си се досетил…
— Да. Поговорих си с твой приятел, който хвърли малко повече светлина върху личността Ендрю Кенсингтън.
— Е, значи проумяваш какво имам предвид, когато те предупреждавам да не се подвеждаш по осветените просеки. Но самият ти също криеш някои мрачни участъци, така че сигурно ме разбираш от половин дума.
— Какво имаш предвид?
— Да го кажа така: разпознавам хората, измъкнали се от пагубна зависимост. Към алкохола, да речем.
— Това едва ли е кой знае колко трудно — промърмори Хари.
— Житейските ни перипетии оставят следи, нали? Миналото е отпечатано върху лицата ни — за онези, които умеят да прочетат написаното.
— А ти умееш?
Ендрю тупна с голямата си лапа рамото на Хари. Болният се бе съвзел удивително бързо.
— Харесвам те, Хари. Ти си мой приятел. Според мен си разбрал къде е заровено кучето, затова не тръгвай по погрешни следи. Аз съм само един от милионите самотни хора, които се опитват да живеят на тази земя. Старая се да не допускам фатални грешки. Понякога дори успявам да извърша и някое добро дело. Това е всичко. Тук аз не съм важен, Хари. Проникването в душата ми няма да те доведе доникъде. По дяволите, самият аз не желая да се задълбавам в глъбините на личността си.
— Защо?
— Когато душата ти е тъмна гора и не я познаваш изцяло, е за предпочитане да се въздържаш от откривателски експедиции, защото рискуваш да пропаднеш в някоя бездна.
18
Класификация на пурите според цвета на тютюневото листо, в което са увити. Maduro („зрял“ на испански) е тъмнокафява, а amarillo — жълта. Оттук и заигравката с цвета на кожата на Хари. — Б.пр.