— Защо ме мислите за швед? — чу Хари собствения си глас.
Датската двойка се спогледа.
— Вие си говорехте сам, не си ли давате сметка? Загледахте се в единия телевизор и попитахте дали Алиса няма да пропадне в земята. Точно това и стана, ха-ха!
— А, да — Хари нямаше представа за какво говорят.
— Ех, друго нещо си е нашенският Мидсомар20, нали? Това тук си е направо смешна работа. Трещят ракети, но заради мъглата нищо не се вижда. Няма да се учудя, ако пиротехническите изделия запалят някой небостъргач. Ха-ха! Усещате ли как мирише на барут? Заради влагата се сляга върху земята. И вие ли сте на екскурзия?
Хари се замисли. Явно му отне доста време да проумее въпроса, защото когато му хрумна какво да отговори, датчаните вече ги нямаше.
Пак насочи вниманието си към телевизорите на витрината. На един екран даваха горящи възвишения, на друг — тенис мач. Знаковите събития в Мелбърн по това време на годината: горски пожари и Откритото първенство по тенис в Австралия. Облечен в бял екип тийнейджър стана милионер, докато поредното семейство остана без покрив само на няколко километра от корта. На трети екран показваха снимки на Гру Харлем Брюнтлан21, последвани от кадри с норвежки риболовни кораби и синьо-черни тела на китове, които ту се показваха над водата, ту потъваха. И сякаш това не стигаше, на четвърти екран Хари видя — божичко! — норвежкия национален отбор по футбол да играе срещу тим в бяло. Сега се сети, че в „Сидни Морнинг Хералд“ прочете за тристранен турнир с участието на Австралия, Нова Зеландия и Норвегия, и се засмя на глас.
— И ти ли си в играта, Комаре22? — прошепна той на хладното стъкло. — Или халюцинирам? Какво ще кажеш за малко ЛСД, а?
— Полудя ли? — отвърна Комара. — Аз съм идолът на младото поколение.
— Хендрикс взема ЛСД. Бьорнебу23 взема ЛСД. Хари Хуле взема ЛСД. То изостря сетивата, Комаре. Всичко ти се избистря и започваш да съзираш дори несъществуващи взаимовръзки — разсмя се Хари.
Комара направи неуспешен опит да отнеме топката на противника с шпагат.
— Можеш дори да говориш през стъклена витрина на телевизионен екран и той да ти отговаря. Познаваш ли Род Стюарт? Почерпи ме с малко ЛСД и в момента мозъкът ми възприема шест програми, двама датчани и една музикална банда. Това вещество отдавна трябваше да се легализира, нали, Комаре?
По новинарската емисия излъчваха кадри на сърфисти, плачеща жена и участъци от мокър жълт костюм с големи дупки.
— Бялата хищница май е излязла на разходка, Комаре. Да похапне сред природата, хаха!
На съседния екран се ветрееха оранжеви заградителни полицейски ленти, отцепващи горски район, а униформени полицаи обикаляха с пликове за улики. После голямо бледо лице изпълни екрана: некачествена снимка на невзрачна млада блондинка. Очите ѝ гледаха тъжно, все едно страдаше, задето не е по-хубава.
— Колкото до красотата, странна работа — продължи да бръщолеви Хари. — Комаре, знаеш ли, че…
Пред камерата на репортера, който интервюираше полицай, мина Либи.
— По дяволите! — извика Хари. — Мамка му! — И удари с длан витрината. — Увеличете звука! Усилете телевизора! Някой да…
Репортажът приключи. Появи се карта с прогноза за времето над източното австралийско крайбрежие. Хари долепи нос до стъклото и всичко пред очите му се разми. В отражението на угасналия екран мярна лицето на Джон Белуши.
— Въобразявам ли си, Комаре? Не забравяй, че съм под въздействието на силен халюциноген.
Футболистът тръгна в атака към наказателното поле на противниковия тим, но бързо му отнеха топката.
— Стегни се! Къде блееш!
— Пусни ме! Трябва да говоря с нея…
— Прибирай се у дома и се наспи, та да ти мине махмурлукът! Аман от пияници… Ей!
— Пусни ме, ти казвам! Приятел съм на Биргита, барманката.
— Разбрахме, но работата ни е именно да не пускаме такива като теб, русокоско.
— Ох!
— Върви си кротко, иначе ще се принудя да ти счупя рък… Ох! Боб! Боб!
— Извинявай, ама почва да ми писва да ме докосват. Чао.
— Какво има, Ники? Този ли?
— По дяволите! Нека бяга, зарежи го. Изкопчи се и ми заби един в стомаха. Подай ми ръка, ако обичаш.
— Този град съвсем се побърка. Гледа ли тазвечершните новини? Намерили още едно изнасилено и удушено момиче; в Сентениъл парк. Мисля пак да се върна в Мелбърн.
Хари се събуди с цепещо главоболие. Светлината боцкаше в очите му и едва видял, че е завит с вълнено одеяло, се наложи да се наведе над ръба. Позивите го натиснаха и съдържанието на стомаха му плисна върху каменния под. Отпусна се пак на пейката и усети смъденето на жлъчка в носа, докато си задаваше дежурния въпрос: къде се намирам, по дяволите?
20
Мидсомар се отбелязва в навечерието на петъка между 19 и 25 юни. Чества се с огньове и игри подобно на нашия Еньовден. — Б.пр.
21
Гру Харлем Брюнтлан (р. 1939 г.) — норвежки политик от Работническата партия и обществена деятелка, министър-председател на Норвегия през периодите 4 февруари 1981-18 октомври 1981, 1986-1989 и 1990-1996. От 1998 до 2003 година е генерален директор на Световната здравна организация. Наричат я „майка на нацията“. — Б.пр.
22
Прозвище на Ерик Мюклан (р. 1971), смятан за един от най-талантливите норвежки футболисти. Наричат го Комара заради характерното движение с ръце след отбелязан гол, което наподобява крилата на насекомото. Мюклан е известен с бохемския си начин на живот, небрежния си външен вид и разкрепостеното си отношение към цигарите и алкохола. През 2008 г. е арестуван за притежание и употреба на кокаин. — Б.пр.
23
Йенс Бьорнебу (1920-1976) — норвежки писател и художник. Остро критикува образователната система и системата за поправителни мерки в Норвегия. В продължение на дълги години се бори с психологически проблеми и зависимостта си от алкохола. Самоубива се. — Б.пр.