Теодор Стърджън
Примка от светлина
Тери беше красива, а Флорънс умна. Тери беше коприна и блясък, Флорънс — дребна, мургава и спретната. Тери пренебрегваше яснотата в полза на великолепието; Флорънс жертваше всичко друго в името на студената логика. Поради туй Тери бе търсена млада дама, а Флорънс не. Но и двете бяха щастливи, защото имаха каквото желаеха. Флорънс се интересуваше от поклонници също толкова малко, колкото Тери от ограниченията на научните принципи. Защото въпреки своите скромни двайсет и няколко години Флорънс бе станала изтъкнат учен и нейният реферат за сравнителните стойности на определен вид невидими лъчи при смесване с ултравиолета й донесе всеобщи похвали в тесните кръгове, из които се движеше.
Те бяха сестри и упоритото безразличие на Флорънс към мъжете, ярките светлини и нежната музика неизменно караше по-младото момиче с отчаяние да вдига ръце към небето. Тери умееше да анализира не по-зле от сериозната си сестра; ала за нея далечните последици от случайно подхвърлена забележка, ефектът на някой привидно небрежен жест, реакциите пред най-тънки нюанси на тон и изречение — всичко това заслужаваше дълбок интерес. Като истинска жена, при това изключително женствена и красива, тя просто не можеше да разбере увлечението на Флорънс по научния труд. Когато Флорънс направеше някое ново откритие, Тери споделяше нейната лъчезарна радост; но не бе в състояние да проумее защо Флорънс се радва, че е разкрила някакво сложно научно явление.
Тези тревоги на Тери за Флорънс си оставаха едностранчиви. Въпреки доброволното си отшелничество Флорънс донякъде разбираше човешката природа и знаеше, че Тери върви по пътя, за който е сътворена. В мислите си превеждаше това положение на научен език, оприличавайки Тери на цвят — например оранжев. Оранжевото има свое място в спектъра, намира се между жълтото и червеното. Би било смешно да се създава спектър, в който оранжевият цвят да се намества между тъмносиньото и виолетовото. Също тъй смешно би било някой да се опита да откъсне Тери от нейното място в живота — не само смешно, но и нелогично. А за Флорънс последният довод бе достатъчен, за да се убеди в каквото и да било. Логика… в логиката, както би рекла Флорънс, се крие цялото вълнение, цялата красота, величие и поезия на вселената. Сократ някога е казал, че един истински ум може да си представи цялата вселена и всичко в нея от един-единствен факт, стига да разполага с достатъчно време за размисли. Именно подобен ум бе идеалът на Флорънс — нейният научен мозък й подсказваше, че идеалът е съвършен и следователно невъзможен; а осъзнаването на тази невъзможност я даряваше с предизвикателен и щастлив копнеж. Издирването на факти; логичното, едва ли не симфонично подреждане на тези факти в предопределени схеми; хармоничното съчетаване на схемите с други, били те успоредни или противоречащи, за да заемат място в ритмичното цяло; това бе за нея и живот, и смисъл на живота.
Един ден Тери нахълта в нейното апартаментче и я завари тревожно да крачи насам-натам. Тревожна бръчка между очите на Флорънс нарушаваше обичайното й сдържано изражение.
— Скъпа! О, колко е хубаво, че се завърнах! Как си ти? Прекаляваш с работата. Защо не вземеш… слушай, как изглеждам? Гледай, нови обувки. О, Флорънс, срещнах изумителен мъж! Точно твоя тип. Знаеш ли, може да уредим малко парти. Ще ти купим чудесен пухкав муселин. Пепеляво-син. Той говори чудесно за най-невероятни неща. Казва се Бен. Младолик, в лицето малко прилича на хубав кон. Страхотно е умен. Докторат и прочие. О, скъпа, съвсем си се разчорлила. Защо не ме оставиш да ти я направя… поне веднъж; да видиш само как ще изглеждаш… какво си правила през цялото време?
Флорънс се усмихна. Понякога почти завиждаше на Тери за поразителния характер; за тръпнещата енергия, с която се хвърляше в живота. Ето, и сега — парти през уикенда; три дни забавления с пълно натоварване; вероятно и множество изненади в емоционално отношение; и въпреки всичко това беше свежа и крехка като лист маруля, току-що извадена от хладилника.
— Мъчех се да постигна невъзможното и покрай това узнах много неща — каза тя. — Подозирам, че в крайна сметка скоростта на светлината не е постоянна. Смятам, че отвъд ултравиолета има и по-големи скорости. Затова си набавих този нов зъбчат прекъсвач; но ще трябва добре да обмисля. Нищо не мога да направя, докато не ми доставят новия реостат. Старият е неудобен; с него нямам достатъчно контрол. Като в онзи стар виц за сандвича в закусвалнята — от първата хапка не стигаш до плънката, на втората вече си я подминал. Когато благоволят да ми докарат новия реостат — той е с микро-нониус, дава точност до двайсет и пет хилядни от…