Спа великолепно и се събуди късно. Тери се бе прибрала и четеше на креслото в спалнята. Когато Флорънс отвори очи Тери дойде и седна до нея. Изглеждаше разтревожена. Милата Тери! Чувстваше се виновна заради лукавия си план! Е, нека не се тревожи. Планът успя. Успя! Флорънс прегърна сестра си и се притисна към нея.
— Въпреки това хубаво личице, ти си страхотно умна, скъпа — прошепна тя. — Той е чудесен. Не бях подозирала, че един мъж може да бъде толкова… толкова сладък. О, благодаря ти, Тери. Никога не ще мога да изразя…
— Той… той хареса ли те, Флори?
— Иска пак да се видим… и то скоро.
Флорънс лежеше, прегърнала Тери, гледаше един слънчев лъч и се усмихваше. Чувстваше се едновременно щастлива, изплашена и страхотно развълнувана. Изведнъж тя трепна.
— Тери! Та ти плачеш! Миличка! Не съм те виждала да плачеш откакто загуби оная голяма кукла, дето казваше „мама“! Какво има? О, моля те, Тери!
Тери докосна с влажната си буза лицето на Флорънс.
— Флорънс… не исках. Наистина не исках. Исках го за теб. Цяла нощ лежах будна и мислех как сте тук, двамата заедно… о, защо му трябваше да те хареса? Флори, кажи, че не ме смяташ за свиня. Моля те, скъпа…
И тя се разрида.
Смаяна и озадачена, Флорънс бавно повтори:
— Цяла нощ си лежала… не си искала… мислила си… Тери! Тери, кажи ми! Обичаш Бен! Нали? Ти… — Нова вълна от ридания даде убедителен отговор. — Тери! Опомни се, дете! Хайде, глупаче, трябва да поговорим. Божичко, при толкова мъже на света да избереш тъкмо този… и аз също… о, каква ужасна, сантиментална каша!
Постепенно Тери се успокои; стана, отиде до тоалетката и с гръб към леглото се зае умело да възстановява лицето си. Когато приключи, тя рязко се завъртя и внезапно изрече с леден тон:
— Флорънс, аз обичам този мъж и ще го имам. Съжалявам, но не мога да го отстъпя дори на теб. Трябва да бъде мой.
— Мислиш ли, че ще можеш? — запита Флорънс. Изпитваше ужасен страх, но се мъчеше да го прикрие.
Тери се разсмя, надникна в огледалото, после погледна към Флорънс и пак се разсмя.
— А ти как мислиш?
И тя излезе. Беше най-красивата жена на света и двете го знаеха.
Седмици след това двете водеха отчаяна схватка. Флорънс горчиво страдаше от ударите на Тери; защото наистина за пръв път обичаше някого и от това я болеше още повече. Тери имаше стотици приятели. Щеше да й мине. Но ако Флорънс не спечелеше този безумен двубой, никога нямаше да превъзмогне загубата. Всичко бе заложено на карта — собственият й душевен покой, надеждите й за дългогодишен напрегнат труд; всичко щеше да рухне, ако вятърничавата й сестра постигнеше своето. Но на страната на Флорънс имаше две неща. Най-напред — духовното ниво, на което можеше да общува с Бен Пастен; и второ — философското чувство за хумор, което донякъде облекчаваше нейните страдания. Въпреки непоносимите мъки, тя все още намираше сили да се смее на нелепия триъгълник. Ако мислеше с кратки и емоционални изречения като Тери, несъмнено би определила конфликта като борба между науката и красотата. Забавна мисъл… но вярна. Как обаче да хванеш един мъж с примка от светлина?
Клетият Бен бе увиснал помежду двете. Вярно, светът му бе по-близо до този на Флорънс; ала тъкмо поради това бляскавата, искряща Тери го привличаше още по-силно. След като виждаше една от тях, той не бе в състояние да мисли за нищо друго… докато не се срещнеше с другата. Двете го знаеха и се бореха още по-яростно.
Развръзката дойде през един четвъртък привечер. Бен имаше два билета за премиера и смяташе да покани Тери. Тери посвети на тоалета си цели два часа и свърши чудесна работа. По някое време Флорънс пристъпи до вратата на спалнята да погледа. Тери тъкмо бе надянала умопомрачаваща вечерна рокля — златист сатен с дълъг черен шарф. Бледорусата коса на Тери бе изкусно повдигната нагоре, за да хармонира с извивките на прилепналата рокля. Приглаждайки чупките, тя погледна към Флорънс и язвително подхвърли:
— Едно на нула за простолюдието.
Флорънс не промълви нито дума; тихо затвори вратата и отиде в средата на хола, като опипваше долната си устна и напрягаше мисъл до лудост. После се вмъкна в лабораторията, поразмисли още малко и накрая излезе, носейки някаква странна електрическа крушка. Завинти я в лампиона, отнесе го до дивана и го намести така, че да свети наляво върху възглавниците. Сетне отиде до гардероба и измъкна разкошно кадифено покривало за дивана. Когато свърши, смени лампата в хола с бледосиня, излъчваща почти дневна светлина. Върна се в спалнята, бързо облече изискано костюмче от туид и наметна върху него лабораторната престилка. Малко грим върху лицето и беше готова.