Софи не протестира повече. Тя остави четката върху тоалетката, изправи се, събирайки полите на роклята си, и каза:
— Ще отида да извикам госпожа Брануел, госпожице.
Теса потъна в стола до леглото, мръщейки се, тъй като роклята на Джесамин я стягаше.
— Предпочитам да ми казваш Теса.
— Знам, госпожице — Софи излезе, затваряйки вратата след себе си.
Магнус се бе изтегнал с крака върху канапето в гостната, когато до слуха му достигна някаква препирня. Той се засмя, без да се помръдне, до слуха му стигнаха протестите на Арчър и след това протестите на Уил. Някакви стъпки се приближаваха към вратата. Магнус точно прелистваше една страница от книгата си с поезия, когато вратата се отвори и Уил се втурна вътре.
Трудно бе да го познае човек. Елегантното му вечерно облекло бе разкъсано и изпоцапано, палтото му бе разпрано, а обувките — потънали в кал. Косата му стърчеше на всички страни, а по лицето му имаше дузина драскотини, сякаш го бяха нападнали едновременно дузина котки.
— Съжалявам, сър — отчаяно рече Арчър. — Той ме блъсна и влезе.
— Магнус — каза Уил. Магнус го бе виждал ухилен и преди, но този път на лицето му бе изписана истинска радост. Това го бе преобразило, превръщайки го от красиво, но студено, в пламенно. — Кажи му да ме пусне.
Магнус махна с ръка.
— Можеш да го пуснеш, Арчър.
Сивото лице на слугата се изкриви и вратата се затръшна зад Уил.
— Магнус! — Той направи няколко крачки по диагонал и стигна до камината. — Няма да повярваш…
— Шшт — каза Магнус, книгата все още бе отворена върху коленете му. — Чуй това:
— Суинбърн — каза Уил, облягайки се на камината. — Сантиментално и преувеличено.
— Ти нямаш представа какво е да си безсмъртен — Магнус остави книгата и се изправи. — Е, какво има пак?
Уил вдигна ръкава си. Магнус успя да преглътне изненадания си възглас. Ръката на Уил бе прорязана от дълга, дълбока и кървяща рана. Кръвта се стичаше по китката му и капеше от пръстите му. В раната му, самотно като кристал в стената на пещера, стърчеше бял зъб.
— Какво… — започна Магнус.
— Демонски зъб — отвърна Уил, задъхвайки се. — Гоних проклетото синьо копеле през целия Чезуик, но то успя да ми се изплъзне. И ме ухапа все пак. Зъбът му остана в ръката ми. Можеш да го използваш, за да го призовеш, нали? — Той хвана зъба и го изтръгна. Бликна още кръв, потече по ръката му и след това закапа върху пода.
— Килимът на Камила — не можа да се сдържи Магнус.
— Това е кръв — отвърна Уил. — Ще я възбуди.
— Добре ли си? — Магнус очевидно бе впечатлен. — Ужасно кървиш. Имаш ли стили в себе си? Изцеляваща руна…
— Не ме е грижа за изцеляващите руни. Интересува ме това — и Уил пусна кървящия зъб в ръката на Магнус. — Намери ми този демон. Знам, че можеш да го направиш.
Магнус погледна надолу и направи презрителна гримаса.
— Може би мога, само че…
Светлината върху лицето на Уил помръкна.
— Само че какво?
— Само че не тази вечер — отвърна Магнус. — Ще ми отнеме няколко дни. Трябва да си търпелив.
Уил си пое дълбоко дъх.
— Не мога да съм търпелив. Не и след тази вечер. Ти не разбираш… — Той се олюля, но успя да се задържи на краката си, хващайки се за камината. Изплашен, Магнус се изправи.
— Добре ли си?
Внезапно лицето на Уил стана червено. После тъмночервено и по него избиха капчици пот.
— Не знам — каза той, дишайки тежко. — Зъбът. Може би съм се натровил…
Той замлъкна. Направи няколко крачки напред, а очите му се подбелиха.
Магнус изненадано извика и хвана Уил, преди да падне върху окървавения килим, вдигна го на ръце и внимателно го сложи върху канапето.
Теса, седнала в стола до леглото на Джесамин, потъркваше наболяващите я ребра и въздишаше. Корсетът буквално се бе впил в нея и тя нямаше идея кога ще може да го свали; краката също я боляха, освен това се чувстваше дълбоко наранена. Да види Нат бе като разчовъркване на стара рана. Той бе танцувал с „Джесамин“, бе флиртувал с нея и небрежно бе дискутирал с нея съдбата на Теса, сестра си, все едно това нямаше абсолютно никакво значение за него.
Предполагаше, че това не би трябвало да я изненадва, че нищо повече, свързано с Нат, не би трябвало да я изненадва. Но от това болката й не намаляваше.