Към това се прибавяше и Уил — минутите, прекарани с него на балкона, бяха най-смущаващото нещо в живота й. След начина, по който бе разговарял с нея на покрива, тя се бе заклела никога повече да не изпитва нищо към него. Той не бе тъмна и мрачна личност като Хийтклиф, обсебен от тайната си страст, бе си казала тя, а просто момче, което се смята за нещо повече от нея. Но начинът, по който бе погледнал към нея на балкона, начинът, по който бе отмахнал косата от лицето й, дори треперенето на ръцете му, когато я докосваше — всичко това със сигурност не бе фалш.
Но нали и тя го бе докосвала по същия начин. В този момент не желаеше нищо друго освен Уил. А само една нощ преди това бе докосвала и целувала Джем; бе си мислила, че го обича; бе се оставила да я види, както никой дотогава не я бе виждал. И сега, когато си мислеше за него, за мълчанието му тази сутрин, за отсъствието му на обяд, отново почувства липсата му и усети физическа болка от отсъствието му, която бе съвсем реална.
Възможно ли е да обичаш двама души едновременно? Възможно ли е да разполовиш сърцето си на две? Или може би времето, прекарано с Уил на балкона бе лудост, предизвикана от магическия прах? Дали щеше да бъде същото и с всеки друг? Тази мисъл я навести подобно на признак.
— Теса…
Теса почти подскочи в стола си. Гласът бе по-скоро шепот. Бе Джесамин. Очите й бяха полуотворени, отраженията на пламъците потрепваха в дълбините на кафявите й очи.
Теса се изправи.
— Джесамин. Ти…
— Какво стана? — Главата на Джесамин се мяташе насам-натам. — Не си спомням. — Тя се опита да се изправи и с изумление установи, че ръцете й са вързани. — Теса! Защо, за бога…
— За твое добро е, Джесамин — гласът на Теса потрепери. — Шарлот иска да ти зададе няколко въпроса. Би било добре, ако можеш да й отговориш.
— Партито — очите на Джесамин зашариха наоколо, сякаш можеха да видят нещо, което Теса не бе в състояние да види. — Софи, тази малка маймунка, тършуваше в нещата ми. Заварих я да държи поканата в ръцете си…
— Да, партито — отвърна Теса. — В къщата на Бенедикт Лайтууд. Където трябваше да се срещнеш с Нат.
— Прочела си бележката? — Джесамин отметна глава встрани. — Знаеш ли колко грубо и непочтено е да четеш личната кореспонденция на някого? — тя отново се опита да седне и отново се строполи върху възглавниците. — Все едно, той няма да признае. Не можеш да го докажеш…
— Джесамин, има още една малка подробност. Мога да го докажа, защото бях на партито и говорих с брат си.
Устата на Джесамин се отвори и образува едно розово „О“. Тя най-после сякаш успя да забележи в какво бе облечена Теса.
— Роклята ми — едва си пое дъх тя. — Ти си се дегизирала като мен?
Теса кимна.
Очите на Джесамин помръкнаха.
— Това е отвратително — отново едва си пое дъх тя. — Толкова си гадна! Какво направи на Нат? Какво му каза?
— От него разбрах, че си шпионирала за Мортмейн — каза Теса, молейки се Софи и Шарлот да се появят. Защо, по дяволите, още ги нямаше? — Предала си ни, давайки им сведения за всичко, което правим, изпълнявайки заповедите на Мортмейн…
— Нас? — изкрещя Джесамин, мятайки се във всички посоки, доколкото й позволяваха въжетата. — Ти не си ловец на сенки! Ти не им дължиш лоялност! Тях не ги е грижа нито за теб, нито за мен. Единствено Нат се интересува от мен…
— Брат ми — каза Теса, като едва успяваше да овладее гласа си — е лъжлив убиец, неспособен на никакви чувства. Може и да се е оженил за теб, Джесамин, но не те обича. Ловците на сенки ми помогнаха и ме закрилят, както и теб. А ти се обърна срещу тях като неблагодарно псе, в момента, в който брат ми ти щракна с пръсти.
— Лъжкиня! — изкрещя Джесамин. — Ти изобщо не го разбираш. Никога не си го разбирала! Душата му е чиста и нежна…
— Чиста като водата в канавката — отвърна Теса. — Разбирам го по-добре от теб; ти си заслепена от чара му. Изобщо не го е грижа за теб.
— Лъжкиня.
— Видях очите му. Видях начина, по който те гледаше.
Джесамин се задъхваше.
— Как можеш да си толкова жестока.
Теса поклати глава.
— Не можеш да прозреш това, нали? — с изненада отвърна тя. — За теб всичко това е само игра, като куклите в куклената ти къща, местиш ги насам-натам, караш ги да се целуват и женят. Искаш да се омъжиш за мундан и Нат е достатъчно добър за това. Изобщо не можеш да проумееш какво струва предателството ти на тези, които винаги са се грижили за теб.
Джесамин оголи зъбите си; в този момент тя толкова приличаше на уловено в капан и притиснато до стената животно, че Теса се дръпна назад.